Вътрешна структура на текстовете
В момента всички произведения са представени чрез номерирани текстови файлове, в които е записано само „тялото“ на произведенията (без заглавие, автор, анотация, информационен блок и т.н. — тези параметри са записани в базата). При книгите не съм сигурен каква точно е организацията — преди много време ми беше показан файл-шаблон, който описваше кои произведения са включени в книгата и на чиято база се сглобяваше крайният файл.
Предложение: Концепцията за шаблонния файл да се приложи и върху произведенията. Тоест, „атомарните“ текстови файлове вече ще съдържат не цели произведения, а произволна част от тях — в зависимост от нуждите — а произведенията и книгите ще се сглобяват от тези текстови парчета. Разбира се, в общия случай почти всички текстови файлове ще съвпадат с целите произведения, но има и ситуации, в които текущата схема не може да предостави разумно решение.
Пример 1:
Даден разказ има две издания (преводът е същият). Но едното издание е сборник, в който са включени и авторски коментари преди всеки разказ (след заглавието). Подобен сборник е „Вариации на тема еднорог“ от Роджър Зелазни. В други сборници интерлюдиите са между разказите; пример — „Берсеркерите“.
Пример 2:
В дадена книга има само откъси от дадено произведение — например като анонс на бъдещо издание, или просто частично публикуване от вида „Очаквайте продължението в следващия брой“. Друг подобен случай е сборникът „Последното желание“ на Анджей Сапковски — там един от разказите („Гласът на здравия разум“) е разбит на седем части, които се използват като интерлюдии между останалите разкази.
Пример 3:
Едно произведение (най-често роман) е издаден в два или повече тома. Примерите за това са много — Операция „Хаос“ на Пол Андерсън, „Роботите и империята“ на Айзък Азимов, „Светът на Пел“ от К.Дж.Чери и т.н.
С тази промяна ще се постигнат две неща: запазване на концепцията за един изходен текст и много резултатни и представяне на книгите точно както е оригиналното книжно издание.