Въпроси и отговори
Съдържание
- 1 Сканиране
- 2 Форматиране
- 2.1 Когато имам произведение, което вече присъства в библиотеката, но преводачът е друг, трябва ли да го добавям?
- 2.2 Да се спазва ли оригиналното форматиране на текста в корекцията?
- 2.3 Какво се прави когато на една страница от книгата има бележка под линията, но не е уточнено какво точно пояснява тази бележка под линията. Вероятно става въпрос за някаква печатна грешка?
- 2.4 Необходимо ли е да се включва крайната страница, в която са споменати други заглавия на книги от същия автор?
- 2.5 Какво се прави когато в произведението има използване на стари форми — „участВУваше“? Трябва ли да се запази стила на изданието, или не?
- 2.6 В таблицата на знаците има ударени букви, мога ли да използвам тях, вместо да пиша „`“ след гласната?
- 2.7 В книгата която редактирам, преди първа глава има следното: „Всички събития в тази книга са изцяло плод на въображението на автора и нямат никаква връзка с лица и събития от реалния живот“. Това как трябва да го форматирам?
- 2.8 Какви са правилата за изписване на многоточие?
- 2.9 Епиграфът отделя ли се с празен ред от останалата част на текста?
- 2.10 Как се форматира подчертан текст?
- 2.11 Какво да правя, когато конверторът на Mandor ми изписва следната грешка: „текст и секция на едно ниво“?
- 2.12 В пясъчника ми се получи странен ефект — една дума, акцентирана с долни черти „_дума_“, ми излиза в червено. Не знам как е станало и как да го поправя.
- 2.13 Какво да правя, ако първите няколко думи в началото на глава са само с главни букви?
- 2.14 Как се означават бележките?
- 2.15 Последната ли версия на качения файл се записва в „Работното ателие“?
- 2.16 Ако епиграфът е преди главата, отворен е и продължава със самото заглавие, как трябва да се форматира?
- 2.17 Епиграф, който е стих, има ли начин да се запази структурата му в бележка под линия?
- 2.18 Как може да се направи бележка под линия в друга бележка под линия?
- 3 Правопис
- 3.1 Трябва ли да се запазва оригиналният текст или е важно той да бъде правописно и пунктуационно верен?
- 3.2 Въпросът ми е за текст от български автор, чийто речник е от преди сто години, да кажем. Има много думи, които сега се пишат по различен начин. За мен нормалното е да се запази неговият правопис.
- 3.3 Как е правилно да се напише: тазвечершното, таз вечершното или таз-вечершното?
- 3.4 Как е правилно: кървясали и кръвясали?
- 3.5 Как е правилно: отенък или оттенък?
- 3.6 Многофацетно или многофасетно?
- 3.7 В примера: „— Ламант лети добре. — отбеляза Бронзовият дракон, вмъквайки се в мислите на Ездача си.“ — правилно ли е да има точка и след тирето да има малка буква?
Сканиране
Finereader-а зарежда разбъркано страниците за разпознаване, по какъв начин могат да се подредят подред?
Единият вариант е чрез програма за пакетно преименуване (Bulk rename). Другият е да се направят папки, където са файловете — например „1“, „10“ и „100“. В първата трябва да се преместят всички файлове с едноцифрени номера, във втората — всички с двуцифрени и т.н. После трябва да се заредят папките във FR една по една. Той няма да ги преподрежда.
Форматиране
Когато имам произведение, което вече присъства в библиотеката, но преводачът е друг, трябва ли да го добавям?
Да. Всеки различен превод се разглежда като отделно производно произведение.
Да се спазва ли оригиналното форматиране на текста в корекцията?
Не. Структурата на текста трябва да се осмисли и да се предаде чрез SFB. Стихотворения и цитати често се представят чрез курсивен шрифт в хартиените издания. В SFB за тях има специални маркери, затова не е нужно допълнително форматиране.
Какво се прави когато на една страница от книгата има бележка под линията, но не е уточнено какво точно пояснява тази бележка под линията. Вероятно става въпрос за някаква печатна грешка?
Ако не можете да намерите за какво се отнася бележката, я оставете просто като текст там, където се намира. Оградете я с квадратни скоби, но без звездичка отпред.
Необходимо ли е да се включва крайната страница, в която са споменати други заглавия на книги от същия автор?
Другите заглавия няма нужда да се включват, но информацията за книгата (редактор, коректор, издател и т.н.) трябва да я има.
Какво се прави когато в произведението има използване на стари форми — „участВУваше“? Трябва ли да се запази стила на изданието, или не?
Няма нужда да се редактира старата форма на глаголите (-вувам).
В таблицата на знаците има ударени букви, мога ли да използвам тях, вместо да пиша „`“ след гласната?
В компютърните шрифтове не съществуват единични знаци за ударени кирилски букви. В таблицата на знаците най-вероятно са показани латински букви с акцент, напр. à, á. За да предадете ударена кирилска буква в SFB, ползвайте знака „`“, като го поставите след гласната.
В книгата която редактирам, преди първа глава има следното: „Всички събития в тази книга са изцяло плод на въображението на автора и нямат никаква връзка с лица и събития от реалния живот“. Това как трябва да го форматирам?
Трябва да се отдели в отделна секция ето така:
> Всички събития в тази книга са изцяло плод на въображението на автора и нямат никаква връзка с лица и събития от реалния живот.
> Глава 1
…
Какви са правилата за изписване на многоточие?
Ако многоточието е след дума, тогава то се пише слято с нея. Пример: Можеш да погледнеш вълната…
Когато многоточието е в началото на изречение, между него и следващата го дума се оставя интервал, независимо дали думата започва с главна или малка буква. Примери:
… така ли?
… Така ли?
– … Така ли?
Епиграфът отделя ли се с празен ред от останалата част на текста?
Да, един празен ред винаги е добре да има за благозвучие.
Как се форматира подчертан текст?
Какво да правя, когато конверторът на Mandor ми изписва следната грешка: „текст и секция на едно ниво“?
Първо проверете дали не сте направили по-глобална грешка, като например да сте маркирали епиграф като цитат. Ако случаят не е такъв и просто имате вметнат текст между нивата, поставете празна секция в началото на вметнатия текст. Пример (ако се отнася за част от второ равнище):
> Първа част
> Ловецът
>> Вметнат текст…
>> 1.
В пясъчника ми се получи странен ефект — една дума, акцентирана с долни черти „_дума_“, ми излиза в червено. Не знам как е станало и как да го поправя.
Това е за привличане на вниманието. В повечето случаи акцентирането на текст в цитат, стихотворение или писмо не е нужно и се счита за грешка.
Какво да правя, ако първите няколко думи в началото на глава са само с главни букви?
Когато първите думи на първото изречение от дадена глава са с главни букви, трябва да се преобразуват до нормални. Заглавията на главите също се нормализират, ако са само с главни букви. Пример:
Грешно:
| ЗЕКАРИЯ СИЧИН
| ДВАНАДЕСЕТАТА ПЛАНЕТА
Правилно:
| Зекария Сичин
| Дванадесетата планета
Как се означават бележките?
Обикновено по една звездичка е достатъчна. Когато в един абзац има две или повече бележки, се добавя по още една звездичка за поредност. Ако са повече, е по-прегледно с номера (*1, *2, *3 и т.н.).
Последната ли версия на качения файл се записва в „Работното ателие“?
Да, при положение, че ви е изписало, че файлът е успешно качен.
Ако епиграфът е преди главата, отворен е и продължава със самото заглавие, как трябва да се форматира?
Такъв епиграф се премества след заглавието, заедно с дублиране на заглавието, ако първоначално то се е включвало в епиграфа. Забележка: Ако има и друг епиграф, който стои точно след заглавието е нужно епиграфа и главата да се представят като едно.
Епиграф, който е стих, има ли начин да се запази структурата му в бележка под линия?
В бележка под линия може да се сложи стихотворение без проблем.
Как може да се направи бележка под линия в друга бележка под линия?
Пример:
Толкова далече беше всичко*.
[* има предвид белеузавъра**]
[** белеузавър е животно…]
Правопис
Трябва ли да се запазва оригиналният текст или е важно той да бъде правописно и пунктуационно верен?
Само ако езиковите отклонения са авторско решение със стилистична цел. А ако е така, то винаги е очевидно, че е именно така.
Въпросът ми е за текст от български автор, чийто речник е от преди сто години, да кажем. Има много думи, които сега се пишат по различен начин. За мен нормалното е да се запази неговият правопис.
Когато запазвате стар правопис, слагайте по една бележка при първото срещане, за да се знае после, че не е грешка на коректора. Подписана като „Бел.кор.ел.изд.“. Не всички следващи очи ще знаят, че през въпросната година е имало друг правопис.
Как е правилно да се напише: тазвечершното, таз вечершното или таз-вечершното?
Най-правилно е „тазвечерното“ — без „ш“.
Как е правилно: кървясали и кръвясали?
Кървясали.
Как е правилно: отенък или оттенък?
Оттенък.
Многофацетно или многофасетно?
Многофасетно.
В примера: „— Ламант лети добре. — отбеляза Бронзовият дракон, вмъквайки се в мислите на Ездача си.“ — правилно ли е да има точка и след тирето да има малка буква?
Авторската реч правилно започва с малка буква, но първата точка е ненужна. Правилното изписване е:
— Ламант лети добре — отбеляза Бронзовият дракон, вмъквайки се в мислите на Ездача си.
Основното правило гласи:
Авторската реч се пише на един и същи ред с пряката реч, започва с малка буква и завършва с точка. Ако между двете части на пряката реч, разкъсани от авторската, стои запетая, тя се поставя след авторската, пред второто тире. Пример:
— Оставете го — каза тя, като показа пренебрежително стареца, — нали виждате какъв е. Пък и неподвижна.