Архив:Потребител беседа:Zelenkroki (до 22.08.2015 г.)

Откритие:

Тази сутрин схванах, че в Читанка се говори за оригинално произведение, когато творбата не е българска.

Сякаш е близко до ума да е така. Какви, ако не оригинални, са българските творби? :)

И в тази връзка, забравям че за българските произведения не се вписва $orig_title= в информационната част.

20.08.2011.

По-стари записки:

Някои въпроси, възникнали при въвеждането на списъците към Библиотека за ученика

Проблем: Не успях да вградя вътрешна връзка към серия.

Пример:

[1] „На гости у дявола“

Други:

За да се прецени как да се посочат втори преводи на произведение, когато има такива, се търси обобщено мнение. Например, за „Сонети“ на Шекспир е добре да се посочат и двата налични в Читанката преводи, защото някои преподаватели предпочитат единия, а други ги сравняват и обсъждат в часовете.

Ако в Ателието има вече подготвяна творба, добре би било да се посочи. Както и наличните външни връзки, когато Читанката все още не разполага с произведението. Засега няма връзки към Ателие, макар че има някои сканирани, коригиращи се или подготвяни произведения. Най-вече защото в Ателието не са отделени разказите и стихотворенията. Силно се надявам замразените начинания в скоро време да продължат да се доработват.

Уважаеми доброволци, не се отказвайте! — Zelenkroki

Дадох пример за връзка към цикъл. За различните преводи също.

Към ателието могат да се посочат връзки чрез неговата търсачка, но е добре да се постараем съответните текстове да се обработят по-бързо и да се сложат в библиотеката. :-) — Борислав 21:32, 25 май 2011 (EEST)

Въпрос за избор при форматиране заглавия на секции от две нива

Страницата от примера: [[2]] съдържа заглавие на част от произведение, с римско число и точка пред него, нов ред, номер на глава, нов ред, заглавие на глава. Възможно форматиране:

така:

>	VI. Председателите

>>	1
>>	Малкият Гордиев възел

или така:

>	VI.
>	Председателите

>>	1
>>	Малкият Гордиев възел

или така:

>	VI. Председателите

>>	1. Малкият Гордиев възел

Първият вариант е най-близко до хартиения вид. Вторият е мой опит да се направи номерирането на частите на произведението на отделен ред, както е номерирането на главите на хартията. Третият спестява отделен ред и за номерата на частите, и за номерата на главите. Нямам предпочитания. Очаквам препоръка или категоричен отговор - как да го оставя?

--Zelenkroki 06:02, 23 септември 2012 (EEST)

Оставяш го както е в книгата (първия вариант). -- Mandor 13:50, 23 септември 2012 (EEST)

Благодаря, Mandor. --Zelenkroki 14:46, 23 септември 2012 (EEST)

Центриран надпис, който вероятно е авторово форматиране

Не само на тези две страници [3] има центриран текст, който прилича на авторово форматиране. Как е правилно да се форматира:

	И Бог ми е свидетел, че върху паметника с тринайсетсантиметрови букви бе написано:
C>
#	МАМА
C$

Или да ползвам двойката маркери „M> frame“ и „M$“?

Указание: http://wiki.chitanka.info/Описание_на_формата_SFB#.D0.A2.D0.B0.D0.B1.D0.B5.D0.BB.D0.B0

--Zelenkroki 18:36, 3 октомври 2012 (EEST)

В случая в текста няма рамка, така че използването на „M> frame“ е неоправдано. А като се добави и лошата поддръжка на маркера „М“ в четците… Спокойно може да се използва само подзаглавие:

И Бог ми е свидетел, че върху паметника с тринайсетсантиметрови букви бе написано: # МАМА

-- Mandor 08:40, 4 октомври 2012 (EEST)

Благодаря за отговорите. Това, че не е необходима рамка, е първата особеност, която прави „M> frame“ излишен. Дори самото центриране можеше да се икономиса, когато след маркера за цитат има точно една дума, но все пак с маркера за подзаглавие „#“ сякаш става по-достоверно до „авторовото“ намерение.

Следващият казус е с няколко абзаца, които са центрирани: [4]

Пясъчникът разрешава няколко маркера за подзаглавие един след друг, но дали е правилно:

Пред входа бе опънат тъмночервен шнур, а една медна плочка на стената обясняваше защо тази стая се смята за свещена: # В ТАЗИ СТАЯ Д-Р ФИЛИКС ХОУНИКЪР, НОСИТЕЛ НА НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА ФИЗИКА, РАБОТИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВАЙСЕТ И ОСЕМ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА СИ. # „КЪДЕТО БЕ ТОЙ, ТАМ Е ГРАНИЦАТА НА ПОЗНАНИЕТО.“ # ЗНАЧЕНИЕТО НА ТОЗИ ЧОВЕК В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Е НЕОЦЕНИМО.

И още един страничен въпрос: Достатъчно доказателство за съответствието с хартиения вариант ли са снимките на четирите страници от книгата, направени от прозореца на pdf-четец, където се виждат пръстите на сканиращия отстрани? Че са картинки в pdf-файла, ми е ясно, но подлежи ли на обработка от ABBYY FineReader изобразяването на символите - дотам, че една буква да не е както е на хартията? Съжалявам за глупавия въпрос, нужно ми е убедително „да“ или „не“, за да не се чудя повече къде са магиите при сканирането и разпознаването. :)

--Zelenkroki 01:33, 5 октомври 2012 (EEST)

Напълно допустимо е да има няколко маркера за подзаглавие един след друг. А конкретно в този пример е допустимо и да пренебрегнеш центрирането и да сложиш обикновен маркер за цитат. Тема за размисъл: Как се изобразява центриран текст, когато произведението се конвертира в текстов формат (.txt.zip)? А текст в рамка (M> frame)?

Не разбрах втория въпрос. :-( -- Mandor 08:11, 5 октомври 2012 (EEST)

Творчеството в преценката, как да се форматира, ще направи довършителната работа по текста още по-тегава. Харесваше ми да е само като цитат, накрая ще се върна към първото си решение. Благодаря за обяснението и за въпросите за размисъл, Mandor. По темата за pdf-скановете, преставам да разпитвам. --Zelenkroki 11:07, 5 октомври 2012 (EEST)

Редактиране на текст от български автор, издаден след 1990 г.

Пример:

От двата бряга бяха прехвърлени по едно дебело дърво, по които минаваха само пешаци.

Така ли да оставя това изречение?

Вероятно ще има още подобни.

--Zelenkroki 19:22, 14 май 2013 (EEST)

Да. -- Mandor 09:05, 16 май 2013 (EEST)

Корекция на съществуващо произведение, добавяне на ново произведение или трети вариант

Това е пример за видимо разкъсан параграф в разказ:

Високият широкоплещест мъж избухна в остър, по-скоро истеричен, отколкото весел смях. И той, и капитанът изгледаха Маккой с недоверие и почуда. Не можеха да си представят, че този босоног бараба ще се държи с такова достойнство. Ризата му беше разкопчана, та се виждаха посивелите косми на гърдите му; фланелка не носеше. Вехтата сламена шапка не можеше да скрие невчесаните му сиви коси. До средата на гърдите му се спускаше неподрязана патриархална брада. Във всеки магазин за конфекция той би могъл да се поднови от глава до пети само срещу два шилинга.

В обработваното понастоящем хартиено издание обаче има други дребни различия с текста от каченото в Читанка, които ми изглеждат стилистични и резултат на редакторско решение. Преводачът е един и същ.

Как е по-добре да запиша новата обработка – като корекция на съществуващия разказ (така ще изчезнат накъсаните абзаци, а може би и още някоя правописна грешка), като изцяло ново произведение, защото ще се ръководя от хартиения вид на моята книга, или…

--Zelenkroki 23:21, 23 май 2013 (EEST)

Хронология на Ателие

На няколко пъти си записвам кога колко записа остават за разчистване и после забравям да поддържам хронологията. Все нещо бави и затруднява отчитането. Не че е супер показателно или необходимо, но си е показател за движението на хора и товари:

• 4.12.2013 г. — 23*50+44 (1194) — 06:32.
• 6.12.2013 г. — 23*50+40 (1190) — 06:42.
• 15.12.2013 г. — 23*50+41 (1191) — 11:20.
• 16.12.2013 г. — 24*50+10 (1210) — 01:08.
• 18.12.2013 г. — 24*50+17 (1217) — 03:01 [Запис 8055 е повече от впечатляващ: автор е човек, стигнал поне до НУПЧЕ IV курс].
• 22.12.2013 г. — 24*50+23 (1223) — 07:22 [Има запис 8063].
• 24.12.2013 г. — 24*50+23 (1223) — 07:07 [Все още до запис 8063].

Толкова треперене докато отбележа 100% готовност, а се оказа, че мога да променям записа и след промяната на статуса от „За проверка“ на „Коригира се“ и всичко останало. Изненада, но така ли ще бъде занапред?

Поне „Проверен“ и „За добавяне“ все още не са налични, както бяха, когато направих първата си проба в Ателие.

• 25.12.2013 г. — 24*50+20 (1220) — 09:07 [Има запис 8064, не са качвани нови произведения, освен такива, в pdf-формат.].
• 25.12.2013 г. — 24*50+34 (1234) — 11:07 [До запис 8078].
• 29.12.2013 г. — 25*50+8 (1258) — 09:47 [Има запис 8104].
• 30.12.2013 г. — 25*50+11 (1261) — 10:25 [Има запис 8108].
• 07.01.2014 г. — 25*50+38 (1288) — 02:53 [Има запис 8144].
• 10.01.2014 г. — 25*50+39 (1289) — 05:35 [Има запис 8149].
• 12.01.2014 г. — 25*50+43 (1293) — 03:55 [Има запис 8154].
• 14.01.2014 г. — 26*50 (1300) — 03:27 [Има запис 8166].
• 18.01.2014 г. — 26*50+16 (1316) — 04:57 [Има запис 8182].

Специално ще следя как ще се развие запис 8173: В Пясъчника е добре, през Конвертора на Мандор минава, но си има поне 2 неспазени (по моите разбирания за спазване на указанията за SFB-форматиране) изисквания: при „б. пр.“ интервалите стоят навсякъде; бележките под линия следват не веднага след абзаца, а понякога са след реда с маркер за дата. И третото любопитство е именно за маркерите за дата и място: Използван е „@“, това не беше ли за автор? Но пък едноредовият маркер „@@“ по дефиницията в Уикито:

@@ (дата, място); използва се само в стихове, цитати и, евентуално, в края на произведение.

И… питам се, този текст пример ли е за онези 90% от текстовете (лесни) за обработка, с които все се разминавам? И друго: по съдържанието на книга, която е само цитати, заради името на автора ѝ — ще сполучи ли да се придвижи към качване по-скоростно от цитатите на моята обработка по запис 7389, с която напредъкът ми е 1%.