Архив:Потребител беседа:Zelenkroki (до 22.08.2015 г.)
Откритие:
Тази сутрин схванах, че в Читанка се говори за оригинално произведение, когато творбата не е българска.
Сякаш е близко до ума да е така. Какви, ако не оригинални, са българските творби? :)
И в тази връзка, забравям че за българските произведения не се вписва $orig_title= в информационната част.
20.08.2011.
По-стари записки:
Някои въпроси, възникнали при въвеждането на списъците към Библиотека за ученика
Проблем: Не успях да вградя вътрешна връзка към серия.
[1] „На гости у дявола“
Други:
За да се прецени как да се посочат втори преводи на произведение, когато има такива, се търси обобщено мнение. Например, за „Сонети“ на Шекспир е добре да се посочат и двата налични в Читанката преводи, защото някои преподаватели предпочитат единия, а други ги сравняват и обсъждат в часовете.
Ако в Ателието има вече подготвяна творба, добре би било да се посочи. Както и наличните външни връзки, когато Читанката все още не разполага с произведението. Засега няма връзки към Ателие, макар че има някои сканирани, коригиращи се или подготвяни произведения. Най-вече защото в Ателието не са отделени разказите и стихотворенията. Силно се надявам замразените начинания в скоро време да продължат да се доработват.
Уважаеми доброволци, не се отказвайте! — Zelenkroki
- Дадох пример за връзка към цикъл. За различните преводи също.
- Към ателието могат да се посочат връзки чрез неговата търсачка, но е добре да се постараем съответните текстове да се обработят по-бързо и да се сложат в библиотеката. :-) — Борислав 21:32, 25 май 2011 (EEST)
Въпрос за избор при форматиране заглавия на секции от две нива
Страницата от примера: [[2]] съдържа заглавие на част от произведение, с римско число и точка пред него, нов ред, номер на глава, нов ред, заглавие на глава. Възможно форматиране:
![[2]](http://s7.postimage.org/ku65ef6q3/093.png){kind=link}
така:
> VI. Председателите >> 1 >> Малкият Гордиев възел
или така:
> VI. > Председателите >> 1 >> Малкият Гордиев възел
или така:
> VI. Председателите >> 1. Малкият Гордиев възел
Първият вариант е най-близко до хартиения вид. Вторият е мой опит да се направи номерирането на частите на произведението на отделен ред, както е номерирането на главите на хартията. Третият спестява отделен ред и за номерата на частите, и за номерата на главите. Нямам предпочитания. Очаквам препоръка или категоричен отговор - как да го оставя?
--Zelenkroki 06:02, 23 септември 2012 (EEST)
- Оставяш го както е в книгата (първия вариант). -- Mandor 13:50, 23 септември 2012 (EEST)
- Благодаря, Mandor. --Zelenkroki 14:46, 23 септември 2012 (EEST)
Центриран надпис, който вероятно е авторово форматиране
Не само на тези две страници [3] има центриран текст, който прилича на авторово форматиране. Как е правилно да се форматира:
![[3]](http://s19.postimage.org/suiaiz6pf/cradle_p42_43.jpg){kind=link}
И Бог ми е свидетел, че върху паметника с тринайсетсантиметрови букви бе написано: C> # МАМА C$
Или да ползвам двойката маркери „M> frame“ и „M$“?
Указание: http://wiki.chitanka.info/Описание_на_формата_SFB#.D0.A2.D0.B0.D0.B1.D0.B5.D0.BB.D0.B0
--Zelenkroki 18:36, 3 октомври 2012 (EEST)
- В случая в текста няма рамка, така че използването на „M> frame“ е неоправдано. А като се добави и лошата поддръжка на маркера „М“ в четците… Спокойно може да се използва само подзаглавие:
И Бог ми е свидетел, че върху паметника с тринайсетсантиметрови букви бе написано: # МАМА
- -- Mandor 08:40, 4 октомври 2012 (EEST)
- Благодаря за отговорите. Това, че не е необходима рамка, е първата особеност, която прави „M> frame“ излишен. Дори самото центриране можеше да се икономиса, когато след маркера за цитат има точно една дума, но все пак с маркера за подзаглавие „#“ сякаш става по-достоверно до „авторовото“ намерение.
- Следващият казус е с няколко абзаца, които са центрирани: [4]
- Пясъчникът разрешава няколко маркера за подзаглавие един след друг, но дали е правилно:
![[4]](http://s19.postimage.org/s6sqlqzeb/cradle_p38_39.jpg){kind=link}
Пред входа бе опънат тъмночервен шнур, а една медна плочка на стената обясняваше защо тази стая се смята за свещена: # В ТАЗИ СТАЯ Д-Р ФИЛИКС ХОУНИКЪР, НОСИТЕЛ НА НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА ФИЗИКА, РАБОТИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВАЙСЕТ И ОСЕМ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА СИ. # „КЪДЕТО БЕ ТОЙ, ТАМ Е ГРАНИЦАТА НА ПОЗНАНИЕТО.“ # ЗНАЧЕНИЕТО НА ТОЗИ ЧОВЕК В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Е НЕОЦЕНИМО.
- И още един страничен въпрос: Достатъчно доказателство за съответствието с хартиения вариант ли са снимките на четирите страници от книгата, направени от прозореца на pdf-четец, където се виждат пръстите на сканиращия отстрани? Че са картинки в pdf-файла, ми е ясно, но подлежи ли на обработка от ABBYY FineReader изобразяването на символите - дотам, че една буква да не е както е на хартията? Съжалявам за глупавия въпрос, нужно ми е убедително „да“ или „не“, за да не се чудя повече къде са магиите при сканирането и разпознаването. :)
- --Zelenkroki 01:33, 5 октомври 2012 (EEST)
- Напълно допустимо е да има няколко маркера за подзаглавие един след друг. А конкретно в този пример е допустимо и да пренебрегнеш центрирането и да сложиш обикновен маркер за цитат. Тема за размисъл: Как се изобразява центриран текст, когато произведението се конвертира в текстов формат (.txt.zip)? А текст в рамка (M> frame)?
- Не разбрах втория въпрос. :-( -- Mandor 08:11, 5 октомври 2012 (EEST)
- Творчеството в преценката, как да се форматира, ще направи довършителната работа по текста още по-тегава. Харесваше ми да е само като цитат, накрая ще се върна към първото си решение. Благодаря за обяснението и за въпросите за размисъл, Mandor. По темата за pdf-скановете, преставам да разпитвам. --Zelenkroki 11:07, 5 октомври 2012 (EEST)
Редактиране на текст от български автор, издаден след 1990 г.
Пример:
От двата бряга бяха прехвърлени по едно дебело дърво, по които минаваха само пешаци.
Така ли да оставя това изречение?
Вероятно ще има още подобни.
--Zelenkroki 19:22, 14 май 2013 (EEST)
- Да. -- Mandor 09:05, 16 май 2013 (EEST)