Описание на формата SFB/Секция

Описание

Секцията е самостоятелен фрагмент от текста, който може да има собствено заглавие, епиграф и т.н. При романите секция се явява отделна глава и/или част от произведението, а при разказите цялото произведение е една секция (в повечето случаи).

Секцията се маркира с един или повече последователни знака „>“ (по-голямо). Броят на знаците показва нивото на вложеност на секцията.

Пример:

> Част първа > Срещу глупостта… >> Глава 1 >>> 1. […текст…] >>> 2. […текст…] >> Глава 2 […текст…] > Част втора > … самите богове… >> Глава 1 […текст…] >> Глава 2 […текст…]

Въпреки, че формално заглавията на секциите би трябвало да се представят с маркера „|“, този метод не се поддържа, а се използва съкратеното представяне, при което заглавието се изписва след маркера „>“. Ако заглавието е от няколко последователни реда (както са частите в горния пример), всички редове трябва да бъдат маркирани със същия знак, без да се оставят празни редове между отделните части.

Заглавието на секцията не е задължително, т.е. след маркера може и да няма текст (пример: „Дюн“ на Франк Хърбърт):

>> E> „Юи! Юи! Юи! — се пее в припева. — Дори милиони пъти да умре, нямаше да е достатъчно за Юи!“ @ Из „История на детството на Муад’Диб“ от принцеса Ирулан E$ Вратата бе открехната и Джесика прекрачи и влезе в стая …

За по-удобно визуално възприятие се препоръчва оставянето на два празни реда преди заглавието на секцията и един празен ред след него.