Архив:Потребител беседа:Zelenkroki (до 22.08.2015 г.)

Откритие:

Тази сутрин схванах, че в Читанка се говори за оригинално произведение, когато творбата не е българска.

Сякаш е близко до ума да е така. Какви, ако не оригинални, са българските творби? :)

И в тази връзка, забравям че за българските произведения не се вписва $orig_title= в информационната част.

20.08.2011.

По-стари записки:

Някои въпроси, възникнали при въвеждането на списъците към Библиотека за ученика

Проблем: Не успях да вградя вътрешна връзка към серия.

Пример:

[1] „На гости у дявола“

Други:

За да се прецени как да се посочат втори преводи на произведение, когато има такива, се търси обобщено мнение. Например, за „Сонети“ на Шекспир е добре да се посочат и двата налични в Читанката преводи, защото някои преподаватели предпочитат единия, а други ги сравняват и обсъждат в часовете.

Ако в Ателието има вече подготвяна творба, добре би било да се посочи. Както и наличните външни връзки, когато Читанката все още не разполага с произведението. Засега няма връзки към Ателие, макар че има някои сканирани, коригиращи се или подготвяни произведения. Най-вече защото в Ателието не са отделени разказите и стихотворенията. Силно се надявам замразените начинания в скоро време да продължат да се доработват.

Уважаеми доброволци, не се отказвайте! — Zelenkroki

Дадох пример за връзка към цикъл. За различните преводи също.

Към ателието могат да се посочат връзки чрез неговата търсачка, но е добре да се постараем съответните текстове да се обработят по-бързо и да се сложат в библиотеката. :-) — Борислав 21:32, 25 май 2011 (EEST)

Въпрос за избор при форматиране заглавия на секции от две нива

Страницата от примера: [[2]] съдържа заглавие на част от произведение, с римско число и точка пред него, нов ред, номер на глава, нов ред, заглавие на глава. Възможно форматиране:

така:

>	VI. Председателите

>>	1
>>	Малкият Гордиев възел

или така:

>	VI.
>	Председателите

>>	1
>>	Малкият Гордиев възел

или така:

>	VI. Председателите

>>	1. Малкият Гордиев възел

Първият вариант е най-близко до хартиения вид. Вторият е мой опит да се направи номерирането на частите на произведението на отделен ред, както е номерирането на главите на хартията. Третият спестява отделен ред и за номерата на частите, и за номерата на главите. Нямам предпочитания. Очаквам препоръка или категоричен отговор - как да го оставя?

--Zelenkroki 06:02, 23 септември 2012 (EEST)

Оставяш го както е в книгата (първия вариант). -- Mandor 13:50, 23 септември 2012 (EEST)

Благодаря, Mandor. --Zelenkroki 14:46, 23 септември 2012 (EEST)

Центриран надпис, който вероятно е авторово форматиране

Не само на тези две страници [3] има центриран текст, който прилича на авторово форматиране. Как е правилно да се форматира:

	И Бог ми е свидетел, че върху паметника с тринайсетсантиметрови букви бе написано:
C>
#	МАМА
C$

Или да ползвам двойката маркери „M> frame“ и „M$“?

Указание: http://wiki.chitanka.info/Описание_на_формата_SFB#.D0.A2.D0.B0.D0.B1.D0.B5.D0.BB.D0.B0

--Zelenkroki 18:36, 3 октомври 2012 (EEST)

В случая в текста няма рамка, така че използването на „M> frame“ е неоправдано. А като се добави и лошата поддръжка на маркера „М“ в четците… Спокойно може да се използва само подзаглавие:

И Бог ми е свидетел, че върху паметника с тринайсетсантиметрови букви бе написано: # МАМА

-- Mandor 08:40, 4 октомври 2012 (EEST)

Благодаря за отговорите. Това, че не е необходима рамка, е първата особеност, която прави „M> frame“ излишен. Дори самото центриране можеше да се икономиса, когато след маркера за цитат има точно една дума, но все пак с маркера за подзаглавие „#“ сякаш става по-достоверно до „авторовото“ намерение.

Следващият казус е с няколко абзаца, които са центрирани: [4]

Пясъчникът разрешава няколко маркера за подзаглавие един след друг, но дали е правилно:

Пред входа бе опънат тъмночервен шнур, а една медна плочка на стената обясняваше защо тази стая се смята за свещена: # В ТАЗИ СТАЯ Д-Р ФИЛИКС ХОУНИКЪР, НОСИТЕЛ НА НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА ФИЗИКА, РАБОТИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВАЙСЕТ И ОСЕМ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА СИ. # „КЪДЕТО БЕ ТОЙ, ТАМ Е ГРАНИЦАТА НА ПОЗНАНИЕТО.“ # ЗНАЧЕНИЕТО НА ТОЗИ ЧОВЕК В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Е НЕОЦЕНИМО.

И още един страничен въпрос: Достатъчно доказателство за съответствието с хартиения вариант ли са снимките на четирите страници от книгата, направени от прозореца на pdf-четец, където се виждат пръстите на сканиращия отстрани? Че са картинки в pdf-файла, ми е ясно, но подлежи ли на обработка от ABBYY FineReader изобразяването на символите - дотам, че една буква да не е както е на хартията? Съжалявам за глупавия въпрос, нужно ми е убедително „да“ или „не“, за да не се чудя повече къде са магиите при сканирането и разпознаването. :)

--Zelenkroki 01:33, 5 октомври 2012 (EEST)

Напълно допустимо е да има няколко маркера за подзаглавие един след друг. А конкретно в този пример е допустимо и да пренебрегнеш центрирането и да сложиш обикновен маркер за цитат. Тема за размисъл: Как се изобразява центриран текст, когато произведението се конвертира в текстов формат (.txt.zip)? А текст в рамка (M> frame)?

Не разбрах втория въпрос. :-( -- Mandor 08:11, 5 октомври 2012 (EEST)

Творчеството в преценката, как да се форматира, ще направи довършителната работа по текста още по-тегава. Харесваше ми да е само като цитат, накрая ще се върна към първото си решение. Благодаря за обяснението и за въпросите за размисъл, Mandor. По темата за pdf-скановете, преставам да разпитвам. --Zelenkroki 11:07, 5 октомври 2012 (EEST)

Редактиране на текст от български автор, издаден след 1990 г.

Пример:

От двата бряга бяха прехвърлени по едно дебело дърво, по които минаваха само пешаци.

Така ли да оставя това изречение?

Вероятно ще има още подобни.

--Zelenkroki 19:22, 14 май 2013 (EEST)

Да. -- Mandor 09:05, 16 май 2013 (EEST)

Корекция на съществуващо произведение, добавяне на ново произведение или трети вариант

Това е пример за видимо разкъсан параграф в разказ:

Високият широкоплещест мъж избухна в остър, по-скоро истеричен, отколкото весел смях. И той, и капитанът изгледаха Маккой с недоверие и почуда. Не можеха да си представят, че този босоног бараба ще се държи с такова достойнство. Ризата му беше разкопчана, та се виждаха посивелите косми на гърдите му; фланелка не носеше. Вехтата сламена шапка не можеше да скрие невчесаните му сиви коси. До средата на гърдите му се спускаше неподрязана патриархална брада. Във всеки магазин за конфекция той би могъл да се поднови от глава до пети само срещу два шилинга.

В обработваното понастоящем хартиено издание обаче има други дребни различия с текста от каченото в Читанка, които ми изглеждат стилистични и резултат на редакторско решение. Преводачът е един и същ.

Как е по-добре да запиша новата обработка – като корекция на съществуващия разказ (така ще изчезнат накъсаните абзаци, а може би и още някоя правописна грешка), като изцяло ново произведение, защото ще се ръководя от хартиения вид на моята книга, или…

--Zelenkroki 23:21, 23 май 2013 (EEST)

Отговорът от Чата:

„Има ли основание за подобен избор: Разказ в подготвян от мене сборник, който присъства в МБ, преводачът е един и същ. В каченото произведение има множество накъсани или слепени (десетки) абзаци, няколко правописни грешки, които са дразнещи. Плаче за корекция.

И като се опитах да сравня уж за грешките с моя подготвен текст, сравняван със скановете на сборника, се натъкнах на множество различия в превода, които поне на мене ми се струват полезни да се запазят заради образователното им значение. Терминологията е морска и очевидно при следващите издания са правени редакции на превода. Може да са от самия преводач. Да пиша ли за книгата, която обработвам, че това произведение е корекция, или да стане ново произведение? Имам готовност да впиша като поправка (корекция) в Ателие отделно разказа, който е вече качен, но е с правописни грешки и накъсани абзаци.

Обаче на няколко места ми се ще да съм видяла хартиения вид на разказа, преди да го обявя окончателно, че е готов след поправката (корекцията), а още дори не знам ще намеря ли изданието, от което е качен.“

Борислав: В такива случаи новата редакция на текста се качва като ново произведение.

А на стария, ако имаш желание, може да му направиш отделна корекция.

Вече имаме такива текстове редакции в библиотеката, така че няма да е първия.

--Zelenkroki 06:32, 3 март 2014 (EET)

Хронология на Ателие

На няколко пъти си записвам кога колко записа остават за разчистване и после забравям да поддържам хронологията. Все нещо бави и затруднява отчитането. Не че е супер показателно или необходимо, но си е показател за движението на хора и товари:

• 4.12.2013 г. — 23*50+44 (1194) — 06:32.
• 6.12.2013 г. — 23*50+40 (1190) — 06:42.
• 15.12.2013 г. — 23*50+41 (1191) — 11:20.
• 16.12.2013 г. — 24*50+10 (1210) — 01:08.
• 18.12.2013 г. — 24*50+17 (1217) — 03:01 [Запис 8055 е повече от впечатляващ: автор е човек, стигнал поне до НУПЧЕ IV курс].
• 22.12.2013 г. — 24*50+23 (1223) — 07:22 [Има запис 8063].
• 24.12.2013 г. — 24*50+23 (1223) — 07:07 [Все още до запис 8063].

Толкова треперене докато отбележа 100% готовност, а се оказа, че мога да променям записа и след промяната на статуса от „За проверка“ на „Коригира се“ и всичко останало. Изненада, но така ли ще бъде занапред?

Поне „Проверен“ и „За добавяне“ все още не са налични, както бяха, когато направих първата си проба в Ателие.

• 25.12.2013 г. — 24*50+20 (1220) — 09:07 [Има запис 8064, не са качвани нови произведения, освен такива, в pdf-формат.].
• 25.12.2013 г. — 24*50+34 (1234) — 11:07 [До запис 8078].
• 29.12.2013 г. — 25*50+8 (1258) — 09:47 [Има запис 8104].
• 30.12.2013 г. — 25*50+11 (1261) — 10:25 [Има запис 8108].
• 07.01.2014 г. — 25*50+38 (1288) — 02:53 [Има запис 8144].
• 10.01.2014 г. — 25*50+39 (1289) — 05:35 [Има запис 8149].
• 12.01.2014 г. — 25*50+43 (1293) — 03:55 [Има запис 8154].
• 14.01.2014 г. — 26*50 (1300) — 03:27 [Има запис 8166].
• 18.01.2014 г. — 26*50+16 (1316) — 04:57 [Има запис 8182].

Специално ще следя как ще се развие запис 8173: В Пясъчника е добре, през Конвертора на Мандор минава, но си има поне 2 неспазени (по моите разбирания за спазване на указанията за SFB-форматиране) изисквания: при „б. пр.“ интервалите стоят навсякъде; бележките под линия следват не веднага след абзаца, а понякога са след реда с маркер за дата. И третото любопитство е именно за маркерите за дата и място: Използван е „@“, това не беше ли за автор? Но пък едноредовият маркер „@@“ по дефиницията в Уикито:

@@ (дата, място); използва се само в стихове, цитати и, евентуално, в края на произведение.

И… питам се, този текст пример ли е за онези 90% от текстовете (лесни) за обработка, с които все се разминавам? И друго: по съдържанието на книга, която е само цитати, заради името на автора ѝ — ще сполучи ли да се придвижи към качване по-скоростно от цитатите на моята обработка по запис 7389, с която напредъкът ми е 1%.

• 21.01.2014 г. — 26*50+18 (1318) — 03:40 [Има запис 8190].
• 22.01.2014 г. — 26*50+20 (1320) — 08:14 [Има запис 8193, точно той е за изтриване: вече качена творба — „Сойка-присмехулка“].
• 24.01.2014 г. — 26*50+33 (1333) — 08:00 [Има запис 8218].
• 27.01.2014 г. — 27*50+8 (1358) — 21:00 [Има запис 8252]. Записи №7604 и №8250 са за едно и също заглавие: „Изворът“ на Айн Ранд.
• 02.02.2014 г. — 27*50+24 (1374) — 04:10 [Има запис 8292 и са качени 20 нови произведения за 1.02]. Както е нормално, точно по запис 8292 файлът е pdf, а състоянието му е „Чака проверка“.
• 04.02.2014 г. — 26*50+32 (1332) — 09:40 [Рекорден кръгъл номер: запис 8300].
• 08.02.2014 г. — 25*50+46 (1296) — 03:30 [Има запис 8325].
• 11.02.2014 г. — 24*50+38 (1238) — 10:00 [Има запис 8335]. Почти изравнено състояние за Ателие от 25-12-2013.
• 18.02.2014 г. — 24*50+5 (1205) — 00:40 [Има запис 8349].
• 03.03.2014 г. — 25*50+10 (1260) — 06:20 [Има запис 8461].
• 13.03.2014 г. — 24*50+37 (1237) — 02:16 [Има запис 8494].
• 22.03.2014 г. — 24*50+17 (1217) — 06:46 [Има запис 8512].

Връщане към предишното ограничение за статус на запис в Ателие „Чака проверка“

Преди 10 минути установих благодарение на друг помощник, че вече не може да се променя запис, който е обявен за „Чака проверка“. Вчера проверявах и се чудех, дали да не придвижа с няколко дни датата на „Чака проверка“ за моя обработка, видимо можеше.

Не че е фатално и страшно, но е добре да има предупреждение, особено за новите коректори, които завършват обработка и записват, че е за проверка. --Zelenkroki 17:39, 18 февруари 2014 (EET)

Близки и далечни задачи

• Платон „Държавата“.

Изтрит запис, дори се оказа, че имам свален файл, а сегашният нов запис е до кривата круша. --Zelenkroki 07:55, 26 февруари 2014 (EET)

Имало и друг свален файл от „Държавата“. Проследено е съдържанието спрямо скановете, от мене вероятно ще е толкова. --Zelenkroki 06:32, 3 март 2014 (EET)

• Запис 7793. Разказ от Алеко Константинов, който е във вариант rtf. Има грешки от разпознаването. В книгата от „Библиотека за ученика“, с която разполагам, има обяснителна записка, която би трябвало да присъства (както при стихотворенията на Смирненски). Трябва да се въведат с компютърен набор и десетина бележки под линия.
• Разказът от запис 7817 има поне 30 бележки под линия. Аналогично за обясненията към него от книгата, с която разполагам. С какви представи за готовност е писан за „Чака проверка“, не е ясно, защото нито кавичките, нито многоточията, нито интервали при струпани препинателни знаци за край на изречението са почистени. Но най-същественото е, че липсват изцяло бележките под линия. Спрямо моето издание има и накъсани абзаци с маркери за цитат.

Вероятно помощникът за корекция все още действа напосоки.

Тези два разказа, както и други на Алеко Константинов присъстват в знам.бг, където поне разпознаването е с по-малко грешки.

--Zelenkroki 02:49, 9 март 2014 (EET)

• „Земя на прицел“, запис 5945 вече има odt файл, доста време оглеждам за тази авторка, но кога ли ще му дойде времето за четене…

--Zelenkroki 02:15, 13 март 2014 (EET)

Форматиране на уводни бележки от издателството за книга

От Чата на Аякс, 02.03.2014. (16:04:19) zelenkroki: При встъпителна бележка от издателството за сборник преводни разкази, слага ли се "$type=предговор; $orig_lang=български"? А за автор няма какво да се посочи.

(16:07:38) Борислав: Не знам. Тази бележка ще бъде част само от книгата, но няма да е като самостоятелно произведение. Някой запознат с процеса на пакетирането трябва да каже как се постъпва.

(16:09:57) gogo_mir: Не се слагат никакви маркери, така текста отива в шаблона на книгата…

--Zelenkroki 06:39, 3 март 2014 (EET)

При промяна на екипната работа в самостоятелна от „отговорника“ на записа се губят приносите на останалите участници

Запис на @maket №7604. --Zelenkroki 14:14, 10 март 2014 (EET)