Потребител: Zelenkroki/Обща чернова

От Уики на Читанка
Направо към: навигация, търсене
(Спешно създаване на Пьсъчник за упражнения и доброволчество)
 
м (Ще се наложи да работи и друг потребител, живот и здраве, след малко. (Надеждата е за мистър соу))
Ред 7: Ред 7:
  
 
страница 4
 
страница 4
 +
 
остава зад желязна завеса – една от хилядите железни завеси, преградили пътя към анатемосаните „народни врагове“, за koumо доскоро можеше да се говори или лошо, или нищо.
 
остава зад желязна завеса – една от хилядите железни завеси, преградили пътя към анатемосаните „народни врагове“, за koumо доскоро можеше да се говори или лошо, или нищо.
  

Версия от 05:57, 22 ноември 2024

Място за временно съхранение на обработени текстове по сканираната книга на Райко Алексиев „С дявола шега не бива“

Връзка към скановете


Преди 22.11.2024

страница 4

остава зад желязна завеса – една от хилядите железни завеси, преградили пътя към анатемосаните „народни врагове“, за koumо доскоро можеше да се говори или лошо, или нищо.

Сега железните завеси се повдигат, но под всяка от тях остава по една прекъсната нишка от духовната връзка между поколенията. Дано в забързаното напред време да се намерят желаещи да съединяват една по една разкъсаните нишки.

Такава е и задачата на тази малка книжка. Тя няма претенцията да npeдставя най-доброто от Райко Алексиев, нито да обхваща всички nocoku на разностранния му талант. Нейната цел е само да помогне да се съживи едно жестоко убито творчество.

Bceku, който преоткрива Райко Алексиев, най-напред се поразява от богатството на авторовото му наследство. Като че ли няма жанр на хумора u camupama, в който той да не е изпробвал перото или четкатa cu, но все nak за него най-правдиво ще е да се каже „в началото бе kapukamyра“.

Дори някой да приеме това съвсем буквално, пак не ще сгреши. Райко Алексиев дебюmupa c kapukaтура във в. „Въртокъщник” през 1909 г. Тогава той е само на 16 години, но през следващото десетилетие го очаква бърз успех в списанията „Барабан“, „Смях“ и „Людокос“. По-късно името му се появява В „Българан“, „Аз знам всичко“, „Монокъл“ и „Хоро”. Нашумяват и многобройните му псевдоними, сред koumo най-предпочитани са Фра Дяволо и Щурец. Райко Алексиев „развеселява“ и много от големите политически вестници „Македония“, „Вечерна поща“, „Камбана“, „Дневник“, „Мир“. В средата на 20-те години той вече е доказал широтата на творческия си спектър и поема страницата