Архив:Потребител беседа:Zelenkroki (до 22.08.2015 г.)

Откритие:

Тази сутрин схванах, че в Читанка се говори за оригинално произведение, когато творбата не е българска.

Сякаш е близко до ума да е така. Какви, ако не оригинални, са българските творби? :)

И в тази връзка, забравям че за българските произведения не се вписва $orig_title= в информационната част.

20.08.2011.

По-стари записки:

Някои въпроси, възникнали при въвеждането на списъците към Библиотека за ученика

Проблем: Не успях да вградя вътрешна връзка към серия.

Пример:

[1] „На гости у дявола“

Други:

За да се прецени как да се посочат втори преводи на произведение, когато има такива, се търси обобщено мнение. Например, за „Сонети“ на Шекспир е добре да се посочат и двата налични в Читанката преводи, защото някои преподаватели предпочитат единия, а други ги сравняват и обсъждат в часовете.

Ако в Ателието има вече подготвяна творба, добре би било да се посочи. Както и наличните външни връзки, когато Читанката все още не разполага с произведението. Засега няма връзки към Ателие, макар че има някои сканирани, коригиращи се или подготвяни произведения. Най-вече защото в Ателието не са отделени разказите и стихотворенията. Силно се надявам замразените начинания в скоро време да продължат да се доработват.

Уважаеми доброволци, не се отказвайте! — Zelenkroki

Дадох пример за връзка към цикъл. За различните преводи също.

Към ателието могат да се посочат връзки чрез неговата търсачка, но е добре да се постараем съответните текстове да се обработят по-бързо и да се сложат в библиотеката. :-) — Борислав 21:32, 25 май 2011 (EEST)

Въпрос за избор при форматиране заглавия на секции от две нива

Страницата от примера: [[2]] съдържа заглавие на част от произведение, с римско число и точка пред него, нов ред, номер на глава, нов ред, заглавие на глава. Възможно форматиране:

така:

>	VI. Председателите

>>	1
>>	Малкият Гордиев възел

или така:

>	VI.
>	Председателите

>>	1
>>	Малкият Гордиев възел

или така:

>	VI. Председателите

>>	1. Малкият Гордиев възел

Първият вариант е най-близко до хартиения вид. Вторият е мой опит да се направи номерирането на частите на произведението на отделен ред, както е номерирането на главите на хартията. Третият спестява отделен ред и за номерата на частите, и за номерата на главите. Нямам предпочитания. Очаквам препоръка или категоричен отговор - как да го оставя?

--Zelenkroki 06:02, 23 септември 2012 (EEST)

Оставяш го както е в книгата (първия вариант). -- Mandor 13:50, 23 септември 2012 (EEST)

Благодаря, Mandor. --Zelenkroki 14:46, 23 септември 2012 (EEST)

Центриран надпис, който вероятно е авторово форматиране

Не само на тези две страници [3] има центриран текст, който прилича на авторово форматиране. Как е правилно да се форматира:

	И Бог ми е свидетел, че върху паметника с тринайсетсантиметрови букви бе написано:
C>
#	МАМА
C$

Или да ползвам двойката маркери „M> frame“ и „M$“?

Указание: http://wiki.chitanka.info/Описание_на_формата_SFB#.D0.A2.D0.B0.D0.B1.D0.B5.D0.BB.D0.B0

--Zelenkroki 18:36, 3 октомври 2012 (EEST)

В случая в текста няма рамка, така че използването на „M> frame“ е неоправдано. А като се добави и лошата поддръжка на маркера „М“ в четците… Спокойно може да се използва само подзаглавие:

И Бог ми е свидетел, че върху паметника с тринайсетсантиметрови букви бе написано: # МАМА

-- Mandor 08:40, 4 октомври 2012 (EEST)

Благодаря за отговорите. Това, че не е необходима рамка, е първата особеност, която прави „M> frame“ излишен. Дори самото центриране можеше да се икономиса, когато след маркера за цитат има точно една дума, но все пак с маркера за подзаглавие „#“ сякаш става по-достоверно до „авторовото“ намерение.

Следващият казус е с няколко абзаца, които са центрирани: [4]

Пясъчникът разрешава няколко маркера за подзаглавие един след друг, но дали е правилно:

Пред входа бе опънат тъмночервен шнур, а една медна плочка на стената обясняваше защо тази стая се смята за свещена: # В ТАЗИ СТАЯ Д-Р ФИЛИКС ХОУНИКЪР, НОСИТЕЛ НА НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА ФИЗИКА, РАБОТИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДВАЙСЕТ И ОСЕМ ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА СИ. # „КЪДЕТО БЕ ТОЙ, ТАМ Е ГРАНИЦАТА НА ПОЗНАНИЕТО.“ # ЗНАЧЕНИЕТО НА ТОЗИ ЧОВЕК В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Е НЕОЦЕНИМО.

И още един страничен въпрос: Достатъчно доказателство за съответствието с хартиения вариант ли са снимките на четирите страници от книгата, направени от прозореца на pdf-четец, където се виждат пръстите на сканиращия отстрани? Че са картинки в pdf-файла, ми е ясно, но подлежи ли на обработка от ABBYY FineReader изобразяването на символите - дотам, че една буква да не е както е на хартията? Съжалявам за глупавия въпрос, нужно ми е убедително „да“ или „не“, за да не се чудя повече къде са магиите при сканирането и разпознаването. :)

--Zelenkroki 01:33, 5 октомври 2012 (EEST)

Напълно допустимо е да има няколко маркера за подзаглавие един след друг. А конкретно в този пример е допустимо и да пренебрегнеш центрирането и да сложиш обикновен маркер за цитат. Тема за размисъл: Как се изобразява центриран текст, когато произведението се конвертира в текстов формат (.txt.zip)? А текст в рамка (M> frame)?

Не разбрах втория въпрос. :-( -- Mandor 08:11, 5 октомври 2012 (EEST)

Творчеството в преценката, как да се форматира, ще направи довършителната работа по текста още по-тегава. Харесваше ми да е само като цитат, накрая ще се върна към първото си решение. Благодаря за обяснението и за въпросите за размисъл, Mandor. По темата за pdf-скановете, преставам да разпитвам. --Zelenkroki 11:07, 5 октомври 2012 (EEST)

Редактиране на текст от български автор, издаден след 1990 г.

Пример:

От двата бряга бяха прехвърлени по едно дебело дърво, по които минаваха само пешаци.

Така ли да оставя това изречение?

Вероятно ще има още подобни.

--Zelenkroki 19:22, 14 май 2013 (EEST)