Потребител:Mandor/Наръчник на коректора

(чернова)

Въведение

Що е то корекция

Преобразуването на печатно издание в цифров вид включва три етапа – сканиране, разпознаване и корекция. След сканирането получаваме графични файлове (изображения на страниците), които се разпознават от OCR-програма и се преобразуват в текстов вид. За съжаление всички OCR-програми допускат грешки; именно затова е необходим последният етап – корекцията.

Отбележете внимателно – корекция, а не редакция. Задачата на коректора е да поправи всички грешки, допуснати от програмата за разпознаване и да приведе текста във вид, сходен с оригинала.

Инструментариум

За целта не ви е необходима специална програма – ще ви свърши работа всеки текстов редактор, който може да работи с обикновени текстови файлове (.TXT) и поддържа формат UTF-8. Например Notepad++, Kate и др.

В последствие можете да използвате и допълнителни средства, които да извършват автоматизирана проверка на текста – коректор на правописа, на пунктуацията и т.н. – но тяхната употреба не отменя необходимостта от внимателното изчитане на текста и сравнението с книжния оригинал. По-нататък ще бъдат посочени по-масово използваните инструменти за обработка на текстове.

Необходими умения

Много е желателно да имате добри познания по правопис, за да можете по-лесно да улавяте сгрешените думи. Коректор, който пише „Искам да коригирвам“, „Ще внимавам да не збъркам“, „В общи линий“ и други подобни, може да бъде сигурен, че обработеният от него текст ще бъде върнат за повторна корекция. Също така е добре да притежавате поне начални познания за работа с текстообработващата си програма – търсене, заместване, въвеждане на специални символи. Допълнителните умения за автоматизация на работата (като например създаването и използването на макроси) могат да са ви от голяма полза, но не са задължителни.

И още…

Добре е паралелно с корекцията на текста да го форматирате по начина, приет в „Моята библиотека“. Това не е толкова сложно, колкото може да ви се стори на пръв поглед. Целта на форматирането е да обозначи отделните елементи на книгата, за да може вграденият в сайта конвертор да изработи коректни и добре изглеждащи електронни издания във всички крайни формати. На теория е възможно някой друг да направи форматирането след като коригирате текста, но на практика той трябва отново да прегледа цялото произведение и да сравни текста с изходните изображения — задача, която е както досадна, така и безсмислена; текстът може да бъде форматиран най-бързо и най-добре от коректора.

Ателие

Предназначение

Ателието е предназначено да координира работата на хората, участващи в обработката на текстовете. За да вземете участие в подготовката на някой текст, трябва да сте регистриран, да сте указали валидна електронна поща и да сте разрешили получаването на писма от други потребители.

Избор на текст

Изберете си произведение от ателието, което смятате, че ще ви бъде интересно да прочетете. То трябва да е маркирано с иконката за екипна работа и в колоната за потребители да е указано „(очакват се коректори)“. Можете да получите списък с всички произведения от ателието, които отговарят на тези условия, чрез препратката „Търси се коректор“, която се намира точно над таблицата.

След като изберете произведение, потърсете на реда с описанието му иконка, изобразяваща дискета [//]. Тя е препратка, която сочи към файловете за обработка (най-често – архив). Изтеглете го, убедете се, че можете да отворите архива, картинките и файла за корекция, и ако всичко е наред и възнамерявате да продължите с корекцията, се впишете като коректор.

Вписване

Отворете записа на произведението, като използвате препратката в заглавието на произведението. Слезте в долната част на екрана и намерете секцията „Коригиране“, в която има още една секция „Моят принос“, а в скоби е указано името, под което сте се регистрирали в сайта.

В полето „Коментар“ въведете някакъв кратък текст (като например „Заемам се с корекцията“), а в полето „Напредък“ отбележете „0“ (нула), след което натиснете бутона „Запис“. Вече сте вписани като участник в подготовката на тази книга.

По време на работата над корекцията обновявайте периодично полето „Напредък“ – например през около 10-20 процента, – за да се знае, че работата над този текст продължава. Записи на потребители, които не са актуализирани повече от три месеца, се изтриват от ателието. Актуализацията се извършва по същия начин, както и началното вписване.

След приключване на корекцията, архивирайте текста и прилежащите му картинки (корица, илюстрации и т.н. – ако ги има) и ги качете чрез полето „Файл“. Имайте предвид, че сайтът допуска качване на файлове с размер до 8MiB – ако по някакви причини вашият архив е по-голям, потърсете съдействие от екипа.

Не е необходимо да качвате междинни файлове (частично коригирани) по време на актуализацията на напредъка; качете само крайния файл, след като приключите корекцията изцяло.

Корекция на текст от „Читанка“

Ако решите да коригирате текст, който вече е качен в „Моята библиотека“, изтеглете го във формат SFB и използвайте бутона „Подготовка на ново произведение“, който се намира под пояснителния текст в началната страница на ателието. Уверете се, че е активна страницата „Самостоятелна подготовка“ и попълнете заглавието на произведението и неговия автор, като добавите „(корекция)“ след заглавието. В полето „Етап“ изберете „Коригира се“, или използвайте следващото поле, което е аналогично на полето „Напредък“ от предишните указания. Не използвайте и двете полета едновременно – числовото поле е с по-голям приоритет, затова ще скрие стойността на полето „Етап“. Желателно е да използвате полето за напредък и периодично да го опреснявате.

След като приключите корекцията, запишете в числовото поле „0“ (числото „нула“), а в полето „Етап“ изберете „Чака проверка“. Имате две възможности за указване на готовия (коригиран) файл – чрез първия ред на полето „Файл“ можете да го качите в сайта, а можете да го качите на друг сайт — във втория ред укажете препратката към него, като не забравяте да попълните приблизителния размер на качения файл.

Корекция

Пояснения

Процесът на корекция на даден текст включва внимателното му изчитане и поправка на всички грешки, допуснати от програмата за разпознаване. Това е възможно само чрез сравнение с печатния оригинал или заснетите при сканирането страници. Всякакви други действия – проверка на текст чрез спелчекър или други помощни средства, автоматично или ръчно „почистване“ на груби грешки и т.н. – са само частична обработка на текста и не могат да бъдат определени като пълноценна корекция.

Внимавайте какво поправяте!

Както беше отбелязано по-горе, целта ви е да коригирате грешките, допуснати от програмата за разпознаване, а не да правите допълнителна редакция на автора, преводача, редактора от издателството и т.н. хора по веригата, участвали в изработката на книжното издание. Разрешена е поправката само на очевидни печатни грешки, допуснати в изданието. Това в никакъв случай не включва стари форми на думите (като „участвувал“) или решения на автора, преводача или редактора относно правописа на някоя дума – ако в издание от 1990 г. някой преводач навсякъде е използвал „капзи“ вместо „капси“, оставете го така. Ако са написали „Нюйорк“ вместо „Ню Йорк“, оставете го така. Ако отделните книги от дадена поредица са превеждани от различни преводачи и са използвали различни термини за една и съща дума, оставете ги така, вместо да ги уеднаквявате. Още по-недопустима грешка е да променяте авторската подредба на параграфите, като сливате или разделяте редове. Накратко – не редактирайте, а само коригирайте текста!

Ако забележите грешка при превода, грешка на автора и т.н., напълно допустимо е да я отбележите в бележка под линия, като изрично укажете в края й „бел.ел.коректор“ или чрез съответното име (псевдоним), за да е ясно, че тази бележка не е част от книжното издание, а е направена допълнително.

Компютърна пунктуация

Всяко правило си има изключения, както по отношение на българската граматика, така и при компютърната пунктуация. Ако не сте сигурни - попитайте. „Който пита, изглежда глупав само веднъж, който не пита, изглежда глупав непрекъснато.“

Точки, запетаи, удивителни…

Символите „точка“, „запетая“, „удивителна“, „въпросителна“, „многоточие“, „точка и запетая“ и „двоеточие“ трябва да се изписват слято с предхождащата ги дума, т.е. преди тях не трябва да има интервал. Тези символи и следващата ги дума винаги се разделят с интервал.

След многоточие, което се появява в началото на изречение, също се поставя интервал.

Забележка: За „многоточие“ можете да използвате както предвидения за това символ (…), така и три последователни точки. При втория случай използвайте точно три точки и ги въвеждайте слято, без интервали между тях.

Тирета

Около късото тире (напр. в „най-добър“, „синьо-зелен“) не се поставят интервали. Дългото тире (използвано в пряката реч, вметнатите изречения и т.н.) винаги се разделя от околните думи с интервал.

Забележка: Няма значение дали използвате правилните символи за тирета (дефис за късо тире, m-dash за дълго тире) или не - ако спазвате правилата за разделянето им, заместването с правилните символи може да стане автоматично.

Кавички и скоби

Отварящите кавички и скоби винаги се разделят от предходната дума с интервал. След отварящ символ не трябва да има интервал.

Затварящите кавички и скоби винаги се разделят от следващата дума с интервал. Преди затварящ символ не се поставя интервал.

Забележки: Няма значение дали използвате правилните символи за отварящи и затварящи кавички; ако спазвате правилата за изписването им, те могат да бъдат заместени автоматично. И още - не използвайте символа «/» вместо скоби. Все пак работите с компютър, а не с пишеща машина.

Форматиране

Защо е нужно?

Всяка система за работа с документи (каквато е сайтът „Моята библиотека“) трябва да има единен вътрешен формат за представянето на тези документи. По този начин сътрудниците работят само с един, базов файл, а системата се грижи за неговото съхранение и преобразуване до няколкото крайни формата, които предлага (в случая с „Читанка“ – TXT, ePub и FB2, както и HTML за директно разглеждане в сайта).

Проблемът е, че всички специализирани формати, които могат да представят форматиран текст (като RTF, HTML и т.н.) имат по някой недостатък, който ги прави неудобни за работа – най-вече липсата на адекватен редактор за различните операционни системи и/или голямата сложност на самия формат. И тъй като този проблем вече е възниквал (как да се предостави възможност на масовия потребител да въвежда форматиран текст), и му е намерено приемливо решение (уики-сайтовете, например известната „Уикипедия“), необходимостта от преоткриване на колелото отпада – текстовите маркери са напълно приемлив и удобен метод за работа с форматиран текст.

Форматът, който се използва в „Моята библиотека“, е кръстен SFB. Не се опитвайте да го дешифрирате – оригиналното значение на тази абревиатура загуби смисъл още през 2006 г. Но ако все пак настоявате, можете да го разглеждате като „Structured Fiction Book“ – „структурирана художествена книга“. Втората дума е важна – форматът е ориентиран към представяне на художествени произведения, а не на техническа, учебна и пр. литература.

Как изглежда това?

Много просто. По-нататък в този текст ще бъде дадено по-подробно описание, но ето малко начална информация.

SFB е чист текстов файл във формат UTF-8. Всеки параграф от книгата е представен чрез един ред във файла, като задължително започва с табулатор. Всеки фрагмент от текста, който се различава от основния, е указан чрез специални текстови символи (наречени „маркери“). (+примери+)

Какво да форматираме?

Основната задача на форматирането е да пресъздаде авторското форматиране на текста, а не издателското. Това разграничение е много важно. Най-сериозните грешки при форматиране се допускат поради неправилно определяне вида на текст, изобразен по начин, различен от основния. Основният принцип е следният: Маркерите указват вида на отделения фрагмент от текста, а не как ще се изведе той (изключение прави маркерът „М“, който е предназначен за „аварийни случаи“, при особено нестандартно авторско форматиране).

Нека поясним този принцип. Да предположим, че част от текста, който коригирате и форматирате в момента, е изведен в книжното издание с наклонен шрифт. Какъв маркер да използвате? Това зависи изцяло от типа на този текст — защо е форматиран различно? Може би това е дума, която авторът е искал да подчертае (да наблегне на нея), в който случай ще трябва да използвате маркер за акцентиран текст. Може би това е цитат, който издателството е искало да обособи по някакъв начин – тогава просто ще поставите маркери за цитат, без да се интересувате как ще бъде изведен в последствие. Може би това е начало на глава, което издателството е решило да отдели, за да подчертае прехода към новия раздел? Това е издателско форматиране, затова във вашия текст това няма да бъде отразено по никакъв начин. Може би това са стихове, които всички издатели предпочитат да форматират с наклонен текст – тогава поставяте маркери за стихотворение и не се занимавате повече с него. Вашата задача е чрез маркерите да укажете типа специализиран текст (т.е. — различен от основния), без да правите никакви предположения за начина, по който ще бъде изведен в последствие. Всякакви опити да се имитира издателското оформление — различни отстъпи, по-големи първи букви в началото на глава, използване на наклонен шрифт за подзаглавия и т.н. — са погрешни и не бива да се допускат.

(Последният параграф да се разбие с визуални примери на отделните ситуации)