Описание на формата SFB/Таблица

Описание

Таблица се огражда с двойката маркери „T>“ и „T$“. За евентуално заглавие на таблицата се ползва маркерът „#“. Всеки ред от таблицата се указва чрез един ред от текста, като отделните клетки се разделят чрез символа „|“ (вертикална черта), около който се поставят интервали. Преди първия и след последния разделител на клетка не се поставят интервали.

Пример:

T> # Примерна таблица | Клетка 1.1 | Клетка 1.2 | | Клетка 2.1 | Клетка 2.2 | T$

Ще бъде форматирано като:

Примерна таблица

Клетка 1.1	Клетка 1.2
Клетка 2.1	Клетка 2.2

Внимание: Крайният вид на таблиците зависи изцяло от програмата, с която ще разглеждате конвертирания файл. Примерите за окончателния изглед в тази инструкция са само за ориентиране.

Заглавните клетки се отбелязват чрез маркера „!“ (удивителна), поставен след отварящия символ на съответната клетка, например:

T> |! Колона 1 |! Колона 2 | | Клетка 1.1 | Клетка 1.2 | | Клетка 2.1 | Клетка 2.2 | T$

Ще бъде форматирано като:

Колона 1	Колона 2
Клетка 1.1	Клетка 1.2
Клетка 2.1	Клетка 2.2

Ако целият ред съдържа само заглавни клетки, можете да използвате символа „!“ като едноредов маркер; т.е. горният пример би могъл да се запише по-съкратено така:

T> # Примерна таблица ! | Колона 1 | Колона 2 | | Клетка 1.1 | Клетка 1.2 | | Клетка 2.1 | Клетка 2.2 | T$

Подравняването на текста в клетката се отбелязва чрез поставяне на съответния маркер след отварящия символ на съответната клетка. Хоризонтално подравняване:

• Ляво: „<“ (по-малко)
• Центрирано: „.“ (точка)
• Дясно: „>“ (по-голямо)

Вертикално подравняване:

• Горе: „-“ (тире)
• В средата: „=“ (равно)
• Долу: „_“ (подчертаваща черта)

В една клетка можете да укажете само по един символ съответно за хоризонтално и/или вертикално подравняване.

Пример:

T> ! | Първа колона | Втора колона | |< Ляво |. Центрирано | |> Дясно | По подразбиране | T$

Ще бъде форматирано като:

Първа колона	Втора колона
Ляво	Центрирано
Дясно	По подразбиране

Ако всички клетки в даден ред имат едно и също хоризонтално подравняване, то маркерът за това подравняване може да се използва като едноредов маркер (в информационната част на реда). Ако дефинирате подравняване на заглавна клетка, то форматиращите маркери трябва да се поставят след маркера за дефиниране на заглавна клетка „!“, независимо дали става въпрос за отделна клетка или за целия ред.

Сливане на колони се дефинира като повторите разделителя на клетка толкова пъти, колкото колони ще сливате. Сливане на редове се дефинира чрез маркера „^“, поставен веднага след отварящият символ на клетката („|“), която искате да слеете с предишния ред.

Комплексен пример:

T> # Пример за сливане ! | Първа колона | Втора колона | Трета колона | ||. Сливане на колони |. Центриран | |- Сливане на редове |< Ляво |_ Сливане на редове | |^ |> Дясно |^ | T$

Ще бъде форматирано като:

Пример за сливане

Първа колона	Втора колона	Трета колона
Сливане на колони		Центриран
Сливане на редове	Ляво	Сливане на редове
	Дясно

Забележки

• Интервалите около разделителите на колони („|“) не се вземат предвид при форматирането на таблицата, затова можете да ги използвате за визуално подравняване на клетките, както е направено в примерите.
• Ако редът не завършва с празна клетка, то крайните разделители („|“ след последната клетка) могат да се пропуснат. Аналогично, ако за първата клетка от реда няма дефинирано специално форматиране (заглавна клетка, хоризонтално и вертикално подравняване, сливане на редове и колони), то началният разделител („|“ преди първата клетка) може да се пропусне. Въпреки това препоръчваме винаги да използвате началния и крайния разделител, за да постигнете визуална прилика на текста с таблица.