Разлика между версии на „Библиотека за ученика/X клас“
От Уики на Читанка
м (заглавия) |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
:[[text:4531|„Хамлет“]] | :[[text:4531|„Хамлет“]] | ||
:[[text:10278|„Ромео и Жулиета“]] | :[[text:10278|„Ромео и Жулиета“]] | ||
− | :[[text:2833| | + | :„Сонети“ [[text:2833|(В превод на В. Свинтила)]], [[text:11153|(В превод на В. Петров)]] |
;Мигел де Сервантес | ;Мигел де Сервантес | ||
:[[text:2991|„Дон Кихот“]] | :[[text:2991|„Дон Кихот“]] | ||
Ред 31: | Ред 31: | ||
:„Фауст“ | :„Фауст“ | ||
;Джордж Гордън Байрон | ;Джордж Гордън Байрон | ||
− | :„Слънце на безсънните. Стихотворения“ ([[text:6646|„Как искам пак да съм дете…“]], [[text:6686|„Мрак“]], [[text:6649|„На един дъб в Нюстед“]], [[text:6651|„Надпис на чаша от череп“]], [[text:6676|„О, слънце на безсънните!…“]], [[text:6689|„Шильонският затворник“]]) | + | :[[book:38|„Слънце на безсънните. Стихотворения“]] ([[text:6646|„Как искам пак да съм дете…“]], [[text:6686|„Мрак“]], [[text:6649|„На един дъб в Нюстед“]], [[text:6651|„Надпис на чаша от череп“]], [[text:6676|„О, слънце на безсънните!…“]], [[text:6689|„Шильонският затворник“]]) |
:„Чайлд Харолд“ | :„Чайлд Харолд“ | ||
;Пърси Биш Шели | ;Пърси Биш Шели |
Версия от 10:31, 25 май 2011
Литература за задължителна и профилирана подготовка за X клас
Европейска литература
- Данте Алигиери
- „Ад“
- Джовани Бокачо
- „Декамерон“
- Франческо Петрарка
- „Лавър. Избрани стихотворения“
- Микеланджело Буонароти
- „Лирика“ („Художникът не е родил идея…“, Ако чукът ми груб, ломящ гранита…“)
- Франсоа Вийон
- „Стихотворения“
- Уилям Шекспир
- „Хамлет“
- „Ромео и Жулиета“
- „Сонети“ (В превод на В. Свинтила), (В превод на В. Петров)
- Мигел де Сервантес
- „Дон Кихот“
- Жан-Батист Молиер
- „Тартюф“
- „Дон Жуан, или Каменния гост“
- Пиер Корней
- „Сид“
- Даниел Дефо
- „Робинзон Крузо“
- Фридрих Шилер
- „Разбойници“
- Йохан В. Гьоте
- „Фауст“
- Джордж Гордън Байрон
- „Слънце на безсънните. Стихотворения“ („Как искам пак да съм дете…“, „Мрак“, „На един дъб в Нюстед“, „Надпис на чаша от череп“, „О, слънце на безсънните!…“, „Шильонският затворник“)
- „Чайлд Харолд“
- Пърси Биш Шели
- „Избрана лирика“ („Лека нощ“, „Мимозата“, „На луната“, „Нетрайността“, „Ода на западния вятър“, „Философия на любовта“)
- Хайнрих Хайне
- Лирика („Валтасар“, „Годините бързо минават…“, „Дон Рамиро“, „Лорелай“, „Морско видение“, „Планински глас“)
- Александър Пушкин
- Лирика
- „Евгений Онегин“
„Капитанската дъщеря“
- Виктор Юго
- „Парижката света Богородица“
- Александър Дюма
- „Граф Монте Кристо“
- Михаил Лермонтов
- Поезия („Дели каквото искаш с мене…“, „Досадно и тежко… Кому ли ръка би подал…“, „Как често, от тълпа блестяща обкръжен…“, „Просяк“, „Размисъл“, „Смъртта на поета“, „Тамара“)
- „Герой на нашето време“
- Оноре дьо Балзак
- „Дядо Горио“
- Стендал
- „Червено и черно“
- Ги дьо Мопасан
- „Бел Ами“
- Разкази
- Николай В. Гогол
- „Петербургски повести“ („Шинел“, „Нос“, „Портрет“)
- „Мъртви души“
- Гюстав Флобер
- „Мадам Бовари“
- Лев Толстой
- „Ана Каренина“
- Хенрик Ибсен
- „Куклен дом“
- Антон Чехов
- Разкази („Смъртта на чиновника“, „Маската“, „Хамелеон“, „Беда“, „Мъка“, „Човекът с калъф“, „Дамата с кученцето“, „Стая № 6“, „Ванка“)
- „Три сестри“
- Фьодор Достоевски
- „Престъпление и наказание“
- Шарл Бодлер
- „Цветя на злото“ („Албатросът“, „Съответствия“, „Вампирът“, „Вечерна хармония“, „Екзотичен аромат“, „Котките“, „Мърша“, „Отровата“, „Скърбите на луната“, „Сплин - II“)
- Пол Верлен
- „Поезия“ („Поетическо изкуство“, „Лунна светлина“, „Раковините“, „Бяла луната…“,
„Настолна лампа, здрач…“, „Есенна песен“, „Залези“)
- Артюр Рембо
- „Поезия“ („Предчувствие“, „Гласните“, „Пияният кораб“, „Венера Анадиомена“, „Вечерна молитва“, „Офелия“, „Прикляквания“, „Ръцете на Жан-Мари“, Седящите“, „Скринът“, „Спящият в дола“)
- Александър Блок
- „Дванадесетте“
- Михаил Булгаков
- „Майстора и Маргарита“
Българска възрожденска литература
- Паисий Хилендарски
- „История славянобългарска“
- Софроний Врачански
- „Житие и страдание грешнаго Софрония“
- Добри Чинтулов
- Лирика
- Петко Р. Славейков
- „Изворът на Белоногата“
- Любен Каравелов
- „Българи от старо време“
- Добри Войников
- „Криворазбраната цивилизация“
- Васил Друмев
- „Иванко“