Въпроси и отговори

Сканиране

Finereader-а зарежда разбъркано страниците за разпознаване, по какъв начин могат да се подредят подред?

Единият вариант е чрез програма за пакетно преименуване (Bulk rename). Другият е да се направят папки, където са файловете — например „1“, „10“ и „100“. В първата трябва да се преместят всички файлове с едноцифрени номера, във втората — всички с двуцифрени и т.н. После трябва да се заредят папките във FR една по една. Той няма да ги преподрежда.

Форматиране

Когато имам произведение, което вече присъства в библиотеката, но преводачът е друг, трябва ли да го добавям?

Да. Всеки различен превод се разглежда като отделно производно произведение.

Да се спазва ли оригиналното форматиране на текста в корекцията?

Не. Структурата на текста трябва да се осмисли и да се предаде чрез SFB. Стихотворения и цитати често се представят чрез курсивен шрифт в хартиените издания. В SFB за тях има специални маркери, затова не е нужно допълнително форматиране.

Какво се прави когато на една страница от книгата има бележка под линията, но не е уточнено какво точно пояснява тази бележка под линията. Вероятно става въпрос за някаква печатна грешка?

Ако не можете да намерите за какво се отнася бележката, я оставете просто като текст там, където се намира. Оградете я с квадратни скоби, но без звездичка отпред.

Необходимо ли е да се включва крайната страница, в която са споменати други заглавия на книги от същия автор?

Другите заглавия няма нужда да се включват, но информацията за книгата (редактор, коректор, издател и т.н.) трябва да я има.

В таблицата на знаците има ударени букви, мога ли да използвам тях, вместо да пиша „`“ след гласната?

В компютърните шрифтове не съществуват единични знаци за букви на кирилица с твърдо ударение (acute), с изключение на „и с ударение“. Реализирани са само някои символи на кирилица с меко ударение (grave), като останалите се заместват с латинските букви с ударение, които имат сходни начертания, напр à, á. Освен това много малко шрифтове реализират описаните в стандарта букви на кирилица, затова, за да предадете ударена кирилска буква в SFB, ползвайте знака „`“, като го поставите след гласната.

В книгата която редактирам, преди първа глава има следното: „Всички събития в тази книга са изцяло плод на въображението на автора и нямат никаква връзка с лица и събития от реалния живот“. Това как трябва да го форматирам?

Трябва да се отдели в отделна секция ето така:

> Всички събития в тази книга са изцяло плод на въображението на автора и нямат никаква връзка с лица и събития от реалния живот.

> Глава 1 …

Какви са правилата за изписване на многоточие?

Ако многоточието е след дума, тогава то се пише слято с нея. Пример: Можеш да погледнеш вълната…

Когато многоточието е в началото на изречение, между него и следващата го дума се оставя интервал, независимо дали думата започва с главна или малка буква. Примери:

… така ли? … Така ли? – … Така ли?

Епиграфът отделя ли се с празен ред от останалата част на текста?

Желателно е да разделите епиграфа от заглавието и текста с по един празен ред, за по-добро визуално възприятие.

Как е правилно да се изпишат съкращенията „пр.н.е.“, „Бел.пр.“ или „пр. н. е.“, „Бел. пр.“

От полиграфическа гледна точка нито един от вариантите не е правилен, но за удобство сме приели да се използва вариантът без интервали, за да се предотврати преносът на нов ред на отделните части от съкращението.

Примери: Б.пр.; Б.р.; пр.н.е.;

Как се форматира подчертан текст?

{m underline}хей, бейби!{/m}

Какво да правя, когато конверторът на Mandor ми изписва следната грешка: „текст и секция на едно ниво“?

Първо проверете дали не сте направили по-глобална грешка, като например да сте маркирали епиграф като цитат, или да сте объркали нивото на влагане на заглавието, което указва конверторът. Ако случаят не е такъв и просто имате вметнат текст между нивата, поставете празна секция в началото на вметнатия текст. Пример (ако се отнася за част от второ равнище):

> Първа част

> Ловецът

>> Вметнат текст…

>> 1.

В пясъчника ми се получи странен ефект — една дума, акцентирана с долни черти „_дума_“, ми излиза в червено. Не знам как е станало и как да го поправя.

Това е за привличане на вниманието. В повечето случаи акцентирането на текст в цитат, стихотворение или писмо не е нужно и се счита за грешка.

Какво да правя, ако първите няколко думи в началото на глава са само с главни букви?

Когато първите думи на първото изречение от дадена глава са с главни букви, трябва да се преобразуват до нормални. Заглавията на главите също се нормализират, ако са само с главни букви. Пример:

Грешно:

| ЗЕКАРИЯ СИЧИН

| ДВАНАДЕСЕТАТА ПЛАНЕТА

Правилно:

| Зекария Сичин

| Дванадесетата планета

Как се означават бележките?

Обикновено по една звездичка е достатъчна. Когато в един абзац има две или повече бележки, се добавя по още една звездичка за поредност. Ако са повече, е по-прегледно с номера (*1, *2, *3 и т.н.).

Последната ли версия на качения файл се записва в „Работното ателие“?

Да, при положение, че ви е изписало, че файлът е успешно качен.

Ако епиграфът е преди главата, отворен е и продължава със самото заглавие, как трябва да се форматира?

Такъв епиграф се премества след заглавието, заедно с дублиране на заглавието, ако първоначално то се е включвало в епиграфа. Забележка: Ако има и друг епиграф, който стои точно след заглавието е нужно епиграфа и главата да се представят като едно.

Може ли да се сложи стихотворение в бележка под линия?

Да. Напълно допустимо е отварящият и затварящият маркер на бележката под линия да са сами на ред. Ето пример:

[* P> And my soul from out that shadow that lies floating on the floor Shall be lifted — nevermore! P$ ]

Как може да се направи бележка под линия в друга бележка под линия?

Пример:

Толкова далече беше всичко*.

[* има предвид белеузавъра**]

[** белеузавър е животно…]

Правопис

Трябва ли да се запазва оригиналният текст или е важно той да бъде правописно и пунктуационно верен?

Трябва да се запазва само ако езиковите отклонения са авторско решение със стилистична цел. А ако е така, то винаги е очевидно, че е именно така.

Словосъчетанията, от няколко думи в една, са пример за това.

Пример:

Нюйорк.

Какво се прави когато в произведението има използване на стари форми — „участВУваше“? Трябва ли да се запази стила на изданието, или не?

Няма нужда да се редактира старата форма на глаголите (-вувам).

Въпросът ми е за текст от български автор, чийто речник е от преди сто години, да кажем. Има много думи, които сега се пишат по различен начин. За мен нормалното е да се запази неговият правопис.

Когато запазвате стар правопис, слагайте по една бележка при първото срещане, за да се знае после, че не е грешка на коректора. Подписана като „Бел.кор.ел.изд.“. Не всички следващи очи ще знаят, че през въпросната година е имало друг правопис.

Как е правилно да се напише: тазвечершното, таз вечершното или таз-вечершното?

Най-правилно е „тазвечерното“ — без „ш“.

Как е правилно: кървясали и кръвясали?

Кървясали.

Как е правилно: отенък или оттенък?

Оттенък.

Многофацетно или многофасетно?

Многофасетно.

В примера: „— Ламант лети добре. — отбеляза Бронзовият дракон, вмъквайки се в мислите на Ездача си.“ — правилно ли е да има точка и след тирето да има малка буква?

Авторската реч правилно започва с малка буква, но първата точка е ненужна. Правилното изписване е:

— Ламант лети добре — отбеляза Бронзовият дракон, вмъквайки се в мислите на Ездача си.

Основното правило гласи:

Авторската реч се пише на един и същи ред с пряката реч, започва с малка буква и завършва с точка. Ако между двете части на пряката реч, разкъсани от авторската, стои запетая, тя се поставя след авторската, пред второто тире. Пример:

— Оставете го — каза тя, като показа пренебрежително стареца, — нали виждате какъв е. Пък и неподвижна.

Как е правилно: 1954-1967 или 1954 - 1967?

1954-1967 (без интервали)