Потребител: Zelenkroki/Обща чернова

От Уики на Читанка
Направо към: навигация, търсене
м (Още номерирани страници.)
(+Бранко.)
Ред 10: Ред 10:
 
страница 2 – празна
 
страница 2 – празна
  
страница 3
+
страница 3 Бранко
+
 
 +
С Дявола шега не бива
 +
 
 +
През декември 1990 г. Софийската градска xygoжествена галерия организира литературна вечер за Райко Алексиев. Бяха дошли много хора. Много, но повечето възрастни. Слушаха веселото остроумно слово на Райко Алексиев и с носталгична наслада се връщаха към времето на добрата стара София с „Царя“, „Търговска“ и „Ариана“. Млади хора почти нямаше. Те просто не знаеха кой е Раŭко Алексиев. А и откъде да научат?
 +
В енциклопедичните справочници за него има само кратки убийствени характеристики. Убийствени не само в преносен смисъл. Арестуван по нечия тайнствена заповед, изтезаван от анонимни мъчители, Райко Алексиев умира на 18 ноември 1944 г. в болницата на Червения кръст, където е пренесен, едва когато никой не е бил в състояние да му помогне. Следите на разправата са заличени, но остава клеймото „фашист“. „Щурец“ вече е спрян. Жилището и вилата на Райко Алексиев са обсебени и разграбени. Семейството му остава на улицата. Няколко месеца по-късно Народният съд ще конфискува недвижимото имущество на мъртвеца и на практика ще узакони един вече извършен грабеж. Разправата продължава. Книгите му вън от библиотеките. Картините му вън от галериите. Името му вън от учебниците. Райко Алексиев
 +
 
 +
 
 
страница 4
 
страница 4
  
Ред 37: Ред 43:
  
 
страница 42
 
страница 42
 +
 +
страница 47 Вилена
 +
 +
страница 60 Дарин
 +
 +
страница 64 Виктория
 +
 +
страница 65 Виктория
 +
 +
страница 74 Ива
 +
 +
страница 78 Елена
 +
 +
страница 93 Василена

Версия от 08:23, 22 ноември 2024

Място за временно съхранение на обработени текстове по сканираната книга на Райко Алексиев „С дявола шега не бива“

Връзка към скановете


Преди 22.11.2024

страница 1

страница 2 – празна

страница 3 Бранко

С Дявола шега не бива

През декември 1990 г. Софийската градска xygoжествена галерия организира литературна вечер за Райко Алексиев. Бяха дошли много хора. Много, но повечето възрастни. Слушаха веселото остроумно слово на Райко Алексиев и с носталгична наслада се връщаха към времето на добрата стара София с „Царя“, „Търговска“ и „Ариана“. Млади хора почти нямаше. Те просто не знаеха кой е Раŭко Алексиев. А и откъде да научат? В енциклопедичните справочници за него има само кратки убийствени характеристики. Убийствени не само в преносен смисъл. Арестуван по нечия тайнствена заповед, изтезаван от анонимни мъчители, Райко Алексиев умира на 18 ноември 1944 г. в болницата на Червения кръст, където е пренесен, едва когато никой не е бил в състояние да му помогне. Следите на разправата са заличени, но остава клеймото „фашист“. „Щурец“ вече е спрян. Жилището и вилата на Райко Алексиев са обсебени и разграбени. Семейството му остава на улицата. Няколко месеца по-късно Народният съд ще конфискува недвижимото имущество на мъртвеца и на практика ще узакони един вече извършен грабеж. Разправата продължава. Книгите му вън от библиотеките. Картините му вън от галериите. Името му вън от учебниците. Райко Алексиев


страница 4

остава зад желязна завеса – една от хилядите железни завеси, преградили пътя към анатемосаните „народни врагове“, за koumо доскоро можеше да се говори или лошо, или нищо.

Сега железните завеси се повдигат, но под всяка от тях остава по една прекъсната нишка от духовната връзка между поколенията. Дано в забързаното напред време да се намерят желаещи да съединяват една по една разкъсаните нишки.

Такава е и задачата на тази малка книжка. Тя няма претенцията да npeдставя най-доброто от Райко Алексиев, нито да обхваща всички nocoku на разностранния му талант. Нейната цел е само да помогне да се съживи едно жестоко убито творчество.

Bceku, който преоткрива Райко Алексиев, най-напред се поразява от богатството на авторовото му наследство. Като че ли няма жанр на хумора u camupama, в който той да не е изпробвал перото или четкатa cu, но все nak за него най-правдиво ще е да се каже „в началото бе kapukamyра“.

Дори някой да приеме това съвсем буквално, пак не ще сгреши. Райко Алексиев дебюmupa c kapukaтура във в. „Въртокъщник” през 1909 г. Тогава той е само на 16 години, но през следващото десетилетие го очаква бърз успех в списанията „Барабан“, „Смях“ и „Людокос“. По-късно името му се появява В „Българан“, „Аз знам всичко“, „Монокъл“ и „Хоро”. Нашумяват и многобройните му псевдоними, сред koumo най-предпочитани са Фра Дяволо и Щурец. Райко Алексиев „развеселява“ и много от големите политически вестници „Македония“, „Вечерна поща“, „Камбана“, „Дневник“, „Мир“. В средата на 20-те години той вече е доказал широтата на творческия си спектър и поема страницата

22 ноември 2024

страница 5

страница 6

страница 15

страница 40

страница 41

страница 42

страница 47 Вилена

страница 60 Дарин

страница 64 Виктория

страница 65 Виктория

страница 74 Ива

страница 78 Елена

страница 93 Василена