Проверител на SFB

Това е кратко ръководство за един от помощните инструменти на Моята библиотека — Проверителя. (Изписва се с главна буква и с кратък член.)

Проверителя възникна като опит да се симулира част от функционалността на едни макроси за Уърд, написани от Mandor, най-вече на макроса SFB Check. По-късно бяха добавени няколко дребни подобрения като например модул за замяна на знаци.

Най-общо, работата с Проверителя може да се раздели на три етапа:

1. зареждане на текст за проверка;
2. междинна обработка на текста чрез модула за замяна на знаци и пускане на проверката (засветване);
3. преглед на засветените места и поправка на евентуалните грешки.

Зареждане на текст за проверка

Зареждането на текст може да стане по три начина:

• чрез копиране и вмъкване (copy and paste, копивмък) на текст в началната кутия
• чрез зареждане на файл — полето за избор на файл се намира вляво, под кутията с текста
• чрез влачене и пускане на файл в прозореца на Проверителя

Задължително е файловете да са в кодиране UTF-8.

Обработка и засветване

Чрез модула „Замяна на знаци“ може да се направи допълнителна обработка на текста, за да се нормализират много от специалните знаци. Налични са следните функции:

Тирета

Всички къси тирета (дефиси), обградени с интервали, се превръщат в дълги тирета. Тиретата между арабски или римски цифри се заменят със средни тирета (n-dash). Изтриват се тиретата за пренос.

Кавички

Всички кавички (клавиатурни, френски) се превръщат в стандартните български („“). Прави се опит да се определи кога дадена кавичка е отваряща и кога затваряща. Несполучливи резултати ще има при неправилно поставени интервали, напр. при интервал след отваряща кавичка или пък при интервал преди затваряща кавичка.

Интервали

Премахват се водещи (в началото на абзац), опашни (в края на абзац) и двойни интервали.

Разни

Поставят се многоточия (…) на мястото на три последователни точки (...). Клавиатурните апострофи (') се заменят с типографски (’).

Табулации

Вмъкват се табулации там, където е нужно, за да отговаря текстът на изискванията на формата SFB.

След евентуалната замяна на знаци се прави засветването.

Преглед и поправка

Засветването на определени части от текста става по предварително определени правила. В повечето случаи това ще са грешки в текста, но понякога ще бъдат засветени и правилни места.

Самото засветване не представлява корекция, а просто показва кои части на текста с голяма вероятност съдържат грешки.

Откриват се следните видове грешки: (TODO да се допълни)

• излишни интервали — табулации, водещи, опашни и двойни интервали;
• липса на интервали — преди и след препинателен знак;
• числа и знаци — маркират се латински букви, както и цифри, които приличат на някои букви. Пример: 3 и з, 6 и б, ь и ъ;

При засветването се използват два основни цвята:

•       жълт за цифри и латински букви;
•       синьо-зелен за всичко останало.

Под началната кутия се намира поле, в което ръчно могат да се добавят „грешни“ думи, които допълнително да участват в засветването. Полето е озаглавено „Често срещани некоректни думи“. Думите в него се разделят със запетаи, като могат да се въвеждат и стандартни регулярни изрази на джаваскрипт.

По време на засветването Проверителя нормализира знаците за край на ред:

1. CR + LF се заменят с LF
2. CR се заменя с LF

След засветването в прозореца на Проверителя се появяват три нови обекта.

Указател на текущата маркировка

(„Маркировка“ е просто друго име за засветено място.) В указателя се показва номерът на текущата маркировка, както и общият брой на всички маркировки. Допълнително той съдържа и два бутона за придвижване между маркировките.

Показалец на маркировките

Показалецът на маркировките представлява таблица с три колонки. Първоначално тя е сортирана според реда на срещане на маркировките, но след това може да се сортира по коя да е от колонките.

В първата колонка е записана съответната маркировка, във втората — броят на срещанията й, а в третата се намират преки връзки към съответните маркировки. Когато курсорът се намира над една такава връзка, в изскачащо прозорче се показва част от контекста на дадената маркировка. Така бързо може да се провери що за текст е това и дали въобще представлява грешка.

Поле със засветения текст

В едно голямо поле, наричано оттук нататък „изходно поле“, може да се види самият текст с всички засветени места в него. Придвижването между маркировките може да стане както чрез указателя на текущата маркировка, така и чрез клавиши: лява стрелка води една маркировка назад, дясна стрелка — една напред. В режим „Редактиране“ трябва да се натисне и CTRL: [CTRL + лява стрелка] — назад, [CTRL + дясна стрелка] — напред.

При движение между маркировките в горната лява част на прозореца се показва съдържанието на текущата маркировка. При минаване с курсора отгоре й могат да се видят и номерата на съответните знаци.

В дясната горна част на изходното поле се намират няколко бутона:

Редактиране

Чрез него се включва и изключва режим „Редактиране“. При включен режим могат да се правят промени в засветения текст.

Запис

При натискане на този бутон текущото съдържание на изходното поле се копира в началната кутия и може да се ползва за ново засветване. Така, процесът на корекция може да се раздели на няколко етапа: Вмъкване на текст → Засветване → Корекция на грешки → Запис → Засветване → Корекция на грешки → Запис → Засветване и т.н.

При този запис съдържанието на полето се съхранява за постоянно и в паметта на браузъра и се показва при следващото отваряне на Проверителя. Под началната кутия се намира бутон „Изчистване“, който служи за премахване на това записано съдържание.

Запис във файл

Бутонът „Запис във файл“ дава възможност съдържанието на изходното поле да бъде записано във външен файл. Засега няма възможност за предварително задаване на името на този файл, затова тази задача е оставена на коректора. Файърфокс стандартно избира за име на файл нещо от рода на OmLswAHA.part. Не се притеснявайте от разширението part. Спокойно можете да го изтриете и да изберете mytext.txt например.

Запис на сървъра

Проверителя предлага на коректорите възможност да съхраняват текстове на неговия сървър. Когато един коректор има запазени текстове, в края на страницата се вижда списък с всички файлове, като се дава възможност за прегледа им или за изтриването им. За всеки файл се генерира уникален адрес, който прави възможен неговият последващ преглед. Ето пример за такъв файл.

Функцията за запис на сървъра може да се използва, когато двама или повече коректори работят отдалечено по един текст и желаят да си покажат взаимно докъде са стигнали.