Потребител:Zelenkroki/Обща чернова

Място за временно съхранение на обработени текстове по сканираната книга на Райко Алексиев „С дявола шега не бива“

Връзка към скановете

Преди 22.11.2024

страница 1

страница 2 – празна

страница 3 Бранко

С Дявола шега не бива

През декември 1990 г. Софийската градска xygoжествена галерия организира литературна вечер за Райко Алексиев. Бяха дошли много хора. Много, но повечето възрастни. Слушаха веселото остроумно слово на Райко Алексиев и с носталгична наслада се връщаха към времето на добрата стара София с „Царя“, „Търговска“ и „Ариана“. Млади хора почти нямаше. Те просто не знаеха кой е Раŭко Алексиев. А и откъде да научат? В енциклопедичните справочници за него има само кратки убийствени характеристики. Убийствени не само в преносен смисъл. Арестуван по нечия тайнствена заповед, изтезаван от анонимни мъчители, Райко Алексиев умира на 18 ноември 1944 г. в болницата на Червения кръст, където е пренесен, едва когато никой не е бил в състояние да му помогне. Следите на разправата са заличени, но остава клеймото „фашист“. „Щурец“ вече е спрян. Жилището и вилата на Райко Алексиев са обсебени и разграбени. Семейството му остава на улицата. Няколко месеца по-късно Народният съд ще конфискува недвижимото имущество на мъртвеца и на практика ще узакони един вече извършен грабеж. Разправата продължава. Книгите му вън от библиотеките. Картините му вън от галериите. Името му вън от учебниците. Райко Алексиев

страница 4

остава зад желязна завеса – една от хилядите железни завеси, преградили пътя към анатемосаните „народни врагове“, за koumо доскоро можеше да се говори или лошо, или нищо.

Сега железните завеси се повдигат, но под всяка от тях остава по една прекъсната нишка от духовната връзка между поколенията. Дано в забързаното напред време да се намерят желаещи да съединяват една по една разкъсаните нишки.

Такава е и задачата на тази малка книжка. Тя няма претенцията да npeдставя най-доброто от Райко Алексиев, нито да обхваща всички nocoku на разностранния му талант. Нейната цел е само да помогне да се съживи едно жестоко убито творчество.

Bceku, който преоткрива Райко Алексиев, най-напред се поразява от богатството на авторовото му наследство. Като че ли няма жанр на хумора u camupama, в който той да не е изпробвал перото или четкатa cu, но все nak за него най-правдиво ще е да се каже „в началото бе kapukamyра“.

Дори някой да приеме това съвсем буквално, пак не ще сгреши. Райко Алексиев дебюmupa c kapukaтура във в. „Въртокъщник” през 1909 г. Тогава той е само на 16 години, но през следващото десетилетие го очаква бърз успех в списанията „Барабан“, „Смях“ и „Людокос“. По-късно името му се появява В „Българан“, „Аз знам всичко“, „Монокъл“ и „Хоро”. Нашумяват и многобройните му псевдоними, сред koumo най-предпочитани са Фра Дяволо и Щурец. Райко Алексиев „развеселява“ и много от големите политически вестници „Македония“, „Вечерна поща“, „Камбана“, „Дневник“, „Мир“. В средата на 20-те години той вече е доказал широтата на творческия си спектър и поема страницата

22 ноември 2024

страница 5

страница 6

страница 15

страница 40

страница 41

страница 42

страница 47 Вилена

Димо Казасов: Пустите му ветрове, не оставят човек да се задържи на едно място.

(В. „Щурец". 7 август 1936)

ОБЩОПАРТИЙНА ПРЕДИЗБОРНА ПЛАТФОРМА

Всички партии са се споразумели да излязат със следната обща предизборна платформа:

Подобрение на управлението за охрана на реда и за охраняване на тия дето са се наредили. Стабилизиране на общинските финанси и финансово стабилизиране на общинарите. Нови грижи за народното образование и образуване на нови народни грижи.

(В. „Щурец“, 17 февруари 1934)

страница 60 Дарко

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛСКА ГАЛЕРИЯ

НА ТРИФОН ЗАРЕЗАН

изображение от стр. 60

Лозар Филов: - Ако не го ударят градушки и филоксери, ще имаме черпня наесен…

(в. „Щурец“, 14 февруари 1941)

страница 64 Виктория

страница 65 Виктория

Мойта мила бащиния

Мойта мила бащиния 
е при Стара Планина…
 там живееме си ние 
във голяма евтиния 
и сред пълна тишина.

Там народа е работен 
(и безкрайно търпелив) 
плодовит и е имотен, 
малко дриплив, малко постен 
и по – малко мързелив.

С клечка си орем земята, 
чушките сушим на връв, 
с вода поим полята, 
а не стигне ли водата, 
напояваме ги с кръв.

И живота там се наже 
всеки нов ден с нов късмет,
 някой някого все стриже, 
някой нещичко все ближе 
и пак всичко е наред.

И пак злата орисия
 мъкнем си с леснина… 
Тъй живееме си ние 
в мойта мила бащиния 
там при Стара планина.

Там, де Бог с десница щедра 
милостта си е раздал, 
де просторите са ведри 
и пшениците са едри 
и народа… оголял.

(в. „Щурец“, 4 февруари 1933)

страница 74 Ива

Парламентарни

драбосъци

Как е по-право да се каже:

„Понеже са претрупани с работа, народните представители не могат да се занимават с ходатайства“, или „понеже са претрупани с ходатайства, народните представители не могат да се занимават с работа“?

Също не е известно как би трябвало да се каже:

„Министрите трябва да се ползват с доверието на народното представителство, за да си вършат работата“, или „народните представители трябва да се ползуват с доверието на министрите, за да си вършат работите“.

А не само е неизвестно, но и напълно неясно е как е по-правилно:

„Народните представители се грижат за интересите на народа“, или „народът се грижи за интересите на народните си представители“.

(в „Щурец“, 29 октомври 1937)

страница 78 Елена

страница 93 Василена

Спасителна идея Чърчил: - Какво правиш там, мистер? Рузвелт: - Пробивам дупка до СССР, защото докато се наканим да му пратим помощ, май че само тоя път ще остане освободен…

                                                                                                           (в. „Щурец“, 24 октомври 1941)