Потребител: Zelenkroki/За ударението в българския език
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Въпрос №17: ) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Връзка към папка със сканирани страници от книгата „101 въпроса за ударението в българския език“) |
||
(Не са показани 4 междинни версии от същия потребител) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
== Въпрос №17 == | == Въпрос №17 == | ||
+ | '''Какво значи главно и второстепенно ударение?''' | ||
+ | |||
Освен за думи с две ударения във фонетиката понякога се говори и за думи, които имат едно основно, главно ударение и едно по-слабо, допълнително, второстепенно ударение. То се отбелязва с (´) за разлика от главното, което се отбелязва с (`). Вторично ударение имат някои сложни думи, напр. <i>áвтомонтьо`р</i>, но можем да произнесем и автомонтьо`р. По същия начин можем да произнесем <i>Ле`нингра´д</i> и ''си´лното`ков'', но и ''Ленингра`д'' и ''силното`ков''. Смята се, че второстепенно ударение въвеждат в думата и някои предпоставки от чужд произход, напр. ''а´нтикомуни`зъм'', ''про´фаши`стки'' и т.н. Частиците еди- и годе-, с които се образуват някои сравнително редки неопределителни местоимения, също носят второстепенно ударение, напр. ''е´ди-ко`лко си'', ''що´-го`де''. | Освен за думи с две ударения във фонетиката понякога се говори и за думи, които имат едно основно, главно ударение и едно по-слабо, допълнително, второстепенно ударение. То се отбелязва с (´) за разлика от главното, което се отбелязва с (`). Вторично ударение имат някои сложни думи, напр. <i>áвтомонтьо`р</i>, но можем да произнесем и автомонтьо`р. По същия начин можем да произнесем <i>Ле`нингра´д</i> и ''си´лното`ков'', но и ''Ленингра`д'' и ''силното`ков''. Смята се, че второстепенно ударение въвеждат в думата и някои предпоставки от чужд произход, напр. ''а´нтикомуни`зъм'', ''про´фаши`стки'' и т.н. Частиците еди- и годе-, с които се образуват някои сравнително редки неопределителни местоимения, също носят второстепенно ударение, напр. ''е´ди-ко`лко си'', ''що´-го`де''. | ||
− | В някои справочници се определят като второстепенни и ударенията, които получават съюзите, употребявани като съотносителни, | + | В някои справочници се определят като второстепенни и ударенията, които получават съюзите, употребявани като съотносителни, двойни съюзи, а не като единични. Например в ''Пе`тър и Ива`н'', ''Ма`я и Не`ли'' не произнасяме съюзите с ударение, но когато кажем ''и´ Пе`тър, и´ Ива`н'', ''или´ Ма`я, или´ Не`ли'', съюзите получават ударение. Понякога се разглежда още един подобен случай — пълнозначната дума с ударение, употребена с енклитики или проклитики, т.е. без ударение. Ако при това положение някоя от „думите без ударение“ все пак получи ударение, някои справочници го посочват като второстепенно. |
− | Появата на т.нар. второстепенно ударение е свързана с логическото ударение, а това означава, че е свързана с информационната структура на изказването. .. ако кажем „Иван е слаботоков техник“, ние сигурно ще произнесем '' | + | Появата на т.нар. второстепенно ударение е свързана с логическото ударение, а това означава, че е свързана с информационната структура на изказването. .. ако кажем „Иван е слаботоков техник“, ние сигурно ще произнесем ''слабото`ков'' с едно ударение, но ако кажем „Във ВМЕИ „Ленин“ се изучават силно- и слаботокови специалности, сигурно е, че ''сла´бото`кови'' ще произнесем с второстепенно ударение. (А. Иванов) |
− | |||
== Въпрос №18 == | == Въпрос №18 == | ||
+ | '''Какво налага отбелязването на ударението?''' | ||
.. | .. | ||
Ред 13: | Ред 15: | ||
Друг, значително по-разпространен случай представлява разграничаването на частицата ''на`'' (изписвана винаги с ударение) от предлога ''на'', напр. „Ето ''на`'', сега ще заплаче.“ | Друг, значително по-разпространен случай представлява разграничаването на частицата ''на`'' (изписвана винаги с ударение) от предлога ''на'', напр. „Ето ''на`'', сега ще заплаче.“ | ||
+ | |||
+ | Източник: | ||
„101 въпроса за ударението в българския език“, ДИ „Д-р Петър Берон“, С., 1988, съставители Владко Мурдаров, Петя Костадинова. | „101 въпроса за ударението в българския език“, ДИ „Д-р Петър Берон“, С., 1988, съставители Владко Мурдаров, Петя Костадинова. | ||
стр.34-35; 37. | стр.34-35; 37. | ||
+ | |||
+ | Сканирани страници: [https://docs.google.com/folder/d/0BwWdNeeGlLNyc1hvcDduS2tnaG8/edit?usp=sharing] |
Текуща версия към 10:15, 14 март 2013
Въпрос №17
Какво значи главно и второстепенно ударение?
Освен за думи с две ударения във фонетиката понякога се говори и за думи, които имат едно основно, главно ударение и едно по-слабо, допълнително, второстепенно ударение. То се отбелязва с (´) за разлика от главното, което се отбелязва с (`). Вторично ударение имат някои сложни думи, напр. áвтомонтьо`р, но можем да произнесем и автомонтьо`р. По същия начин можем да произнесем Ле`нингра´д и си´лното`ков, но и Ленингра`д и силното`ков. Смята се, че второстепенно ударение въвеждат в думата и някои предпоставки от чужд произход, напр. а´нтикомуни`зъм, про´фаши`стки и т.н. Частиците еди- и годе-, с които се образуват някои сравнително редки неопределителни местоимения, също носят второстепенно ударение, напр. е´ди-ко`лко си, що´-го`де.
В някои справочници се определят като второстепенни и ударенията, които получават съюзите, употребявани като съотносителни, двойни съюзи, а не като единични. Например в Пе`тър и Ива`н, Ма`я и Не`ли не произнасяме съюзите с ударение, но когато кажем и´ Пе`тър, и´ Ива`н, или´ Ма`я, или´ Не`ли, съюзите получават ударение. Понякога се разглежда още един подобен случай — пълнозначната дума с ударение, употребена с енклитики или проклитики, т.е. без ударение. Ако при това положение някоя от „думите без ударение“ все пак получи ударение, някои справочници го посочват като второстепенно.
Появата на т.нар. второстепенно ударение е свързана с логическото ударение, а това означава, че е свързана с информационната структура на изказването. .. ако кажем „Иван е слаботоков техник“, ние сигурно ще произнесем слабото`ков с едно ударение, но ако кажем „Във ВМЕИ „Ленин“ се изучават силно- и слаботокови специалности, сигурно е, че сла´бото`кови ще произнесем с второстепенно ударение. (А. Иванов)
Въпрос №18
Какво налага отбелязването на ударението?
..
Друг, значително по-разпространен случай представлява разграничаването на частицата на` (изписвана винаги с ударение) от предлога на, напр. „Ето на`, сега ще заплаче.“
Източник:
„101 въпроса за ударението в българския език“, ДИ „Д-р Петър Берон“, С., 1988, съставители Владко Мурдаров, Петя Костадинова.
стр.34-35; 37.
Сканирани страници: [1]