Потребител: Zelenkroki/За ударението в българския език

== Въпрос №17 ==
Освен за думи с две ударения във фонетиката понякога се говори и за думи, които имат едно основно, главно ударение и едно по-слабо, допълнително, второстепенно ударение. То се отбелязва с (´) за разлика от главното, което се отбелязва с (`). Вторично ударение имат някои сложни думи, напр. <i>а´втомонтьо`р</i>, но можем да произнесем и автомонтьор. По същия начин можем да произнесем <i>Ле`нингра´д</i> и ''си´лното`ков'', но и ''Ленингра`д'' и ''силното`ков''. Смята се, че второстепенно ударение въвеждат в думата и някои предпоставки от чужд произход, напр. ''а´нтикомуни`зъм'', ''про´фаши`стки'' и т.н. Частиците еди- и годе-, с които се образуват някои сравнително редки неопределителни местоимения, също носят второстепенно ударение, напр. ''е´ди-ко`лко си'', ''що´-го`де''.

В някои справочници се определят като второстепенни и ударенията, които получават съюзите, употребявани като съотносителни, двойно съюзи, а не като единични. Например в ''Пе`тър и Ива`н'', ''Ма`я и Не`ли'' не произнасяме съюзите с ударение, но когато кажем ''и´ Пе`тър, и´ Ива`н'', ''или´ Ма`я, или´ Не`ли'', съюзите получават ударение. Понякога се разглежда още един подобен случай - пълнозначната дума с ударение, употребена с енклитики или проклитики, т.е. без ударение. Ако при това положение някоя от „думите без ударение“ все пак получи ударение, някои справочници го посочват като второстепенно.

Появата на т.нар. второстепенно ударение е свързана с логическото ударение, а това означава, че е свързана с информационната структура на изказването. .. ако кажем „Иван е слаботоков техник“, ние сигурно ще произнесем ''слаботоков'' с едно ударение, но ако кажем „Във ВМЕИ „Ленин“ се изучават силно- и слаботокови специалности, сигурно е, че ''сла´ботокови'' ще произнесем с второстепенно ударение. (А. Иванов)
Какво налага отбелязването на ударението?

== Въпрос №18 ==

..

Друг, значително по-разпространен случай представлява разграничаването на частицата ''на`'' (изписвана винаги с ударение) от предлога ''на'', напр. „Ето ''на`'', сега ще заплаче.“


„101 въпроса за ударението в българския език“, ДИ „Д-р Петър Берон“, С., 1988, съставители Владко Мурдаров, Петя Костадинова.

стр.34-35; 37.