Потребител: Zelenkroki/За ударението в българския език

Въпрос №17

Освен за думи с две ударения във фонетиката понякога се говори и за думи, които имат едно основно, главно ударение и едно по-слабо, допълнително, второстепенно ударение. То се отбелязва с (´) за разлика от главното, което се отбелязва с (`). Вторично ударение имат някои сложни думи, напр. áвтомонтьо`р, но можем да произнесем и автомонтьо`р. По същия начин можем да произнесем Ле`нингра´д и си´лното`ков, но и Ленингра`д и силното`ков. Смята се, че второстепенно ударение въвеждат в думата и някои предпоставки от чужд произход, напр. а´нтикомуни`зъм, про´фаши`стки и т.н. Частиците еди- и годе-, с които се образуват някои сравнително редки неопределителни местоимения, също носят второстепенно ударение, напр. е´ди-ко`лко си, що´-го`де.

В някои справочници се определят като второстепенни и ударенията, които получават съюзите, употребявани като съотносителни, двойно съюзи, а не като единични. Например в Пе`тър и Ива`н, Ма`я и Не`ли не произнасяме съюзите с ударение, но когато кажем и´ Пе`тър, и´ Ива`н, или´ Ма`я, или´ Не`ли, съюзите получават ударение. Понякога се разглежда още един подобен случай - пълнозначната дума с ударение, употребена с енклитики или проклитики, т.е. без ударение. Ако при това положение някоя от „думите без ударение“ все пак получи ударение, някои справочници го посочват като второстепенно.

Появата на т.нар. второстепенно ударение е свързана с логическото ударение, а това означава, че е свързана с информационната структура на изказването. .. ако кажем „Иван е слаботоков техник“, ние сигурно ще произнесем слаботоков с едно ударение, но ако кажем „Във ВМЕИ „Ленин“ се изучават силно- и слаботокови специалности, сигурно е, че сла´ботокови ще произнесем с второстепенно ударение. (А. Иванов) Какво налага отбелязването на ударението?

Въпрос №18

..

Друг, значително по-разпространен случай представлява разграничаването на частицата на` (изписвана винаги с ударение) от предлога на, напр. „Ето на`, сега ще заплаче.“

„101 въпроса за ударението в българския език“, ДИ „Д-р Петър Берон“, С., 1988, съставители Владко Мурдаров, Петя Костадинова.

стр.34-35; 37.