Въпроси и отговори

Сканиране

Finereader-а зарежда разбъркано страниците за разпознаване, по какъв начин могат да се подредят подред?

Единият вариант е чрез програма за пакетно преименуване (Bulk rename). Другият е да се направят папки, където са файловете — например „1“, „10“ и „100“. В първата трябва да се преместят всички файлове с едноцифрени номера, във втората — всички с двуцифрени и т.н. После трябва да се заредят папките във FR една по една. Той няма да ги преподрежда.

Форматиране

Когато имам произведение, което вече присъства в библиотеката, но преводачът е друг, трябва ли да го добавям?

Да. Всеки различен превод се разглежда като отделно производно произведение.

Да се спазва ли оригиналното форматиране на текста в корекцията?

Не. Структурата на текста трябва да се осмисли и да се предаде чрез SFB.

Какво се прави когато на една страница от книгата има бележка под линията, но не е уточнено какво точно пояснява тази бележка под линията. Вероятно става въпрос за някаква печатна грешка?

Ако не можете да намерите за какво се отнася бележката, я оставете просто като текст там, където се намира. Оградете я с квадратни скоби, но без звездичка отпред.

Необходимо ли е да се включва крайната страница, в която са споменати други заглавия на книги от същия автор?

Другите заглавия няма нужда да се включват, но информацията за книгата (редактор, коректор, издател и т.н.) трябва да я има.

Какво се прави когато в произведението има използване на стари форми - „участВУваше“? Трябва ли да се запази стила на изданието, или не?

Няма нужда да се редактира старата форма на глаголите (-вувам).

В таблицата на знаците има ударени букви, мога ли да ги използвам тях, вместо с „`“ след гласната?

Тъй като няма ударени кирилски букви се налага да се използва специалния знак за ударение „`“. Той се поставя след буквата.

В книгата която редактирам, преди първа глава има следното: „Всички събития в тази книга са изцяло плод на въображението на автора и нямат никаква връзка с лица и събития от реалния живот“. Това как трябва да го форматирам?

Трябва да се отдели в отделна секция ето така:

> Всички събития в тази книга са изцяло плод на въображението на автора и нямат никаква връзка с лица и събития от реалния живот.

> Глава 1 …

Какви са правилата за изписване на многоточие?

Когато многоточието се използва в края на реда то се пише слято с последната дума. Пример: Можеш да погледнеш вълната… Когато се използва в началото на изречение се пише отделно при първа голяма буква и отделно при първа малка буква. Пример:

… Така ли?

… така ли?

– … Така ли?

Епиграфът отделя ли се с празен ред от останалата част на текста?

Да, един празен ред винаги е добре да има за благозвучие.

Как се форматира подчертан текст?

{m underline}хей, бейби!{/m}

Какво да правя когато ми изписва следната грешка: „текст и секция на едно ниво“?

Първо проверете дали не сте направили по-глобална грешка, като например да сте маркирали епиграф като цитат. Ако случаят не е такъв и просто имате вметнат текст между нивата, поставете празна секция в началото на вметнатия текст. Пример (ако се отнася за част от второ равнище):

> Първа част

> Ловецът

>>

В пясъчника ми се получи странен ефект - една дума, акцентирана с долни черти „_дума_“, ми излиза в червено. Не знам как е станало и как да го поправя.

Това е за привличане на вниманието. В случай че някой реши да акцентира текста в цитат, стихотворение и т.н.

Какво да правя, ако първите няколко думи в началото на глава са само с главни букви?

Когато първите думи на първото изречение от дадена глава са с главни букви, трябва да се преобразуват до нормални. Пример:

Грешно:

| ЗЕКАРИЯ СИЧИН

| ДВАНАДЕСЕТАТА ПЛАНЕТА

Правилно:

| Зекария Сичин

| Дванадесетата планета

Заглавията на главите също се нормализират, ако са само с главни букви.

Как се означават бележките?

Обикновено по една звездичка е достатъчна. Когато са две или три бележки в абзац, се добавя по още една звездичка за поредност. Ако са повече, е по-прегледно с номера.

Последната ли версия на качения файл се записва в „Работното ателие“?

Да, при положение, че ви е изписало, че файлът е успешно качен.

Ако епиграфът е преди главата, отворен е и продължава със самото заглавие, как трябва да се форматира?

Такъв епиграф се премества след заглавието, заедно с дублиране на заглавието, ако първоначално то се е включвало в епиграфа. Забележка: Ако има и друг епиграф, който стои точно след заглавието е нужно епиграфа и главата да се представят като едно.

Епиграф, който е стих, има ли начин да се запази структурата му в бележка под линията?

В бележка под линия може да се сложи стихотворение без проблем.

Как може да се направи бележка под линия в бел. под линията?

Пример:

Толкова далече беше всичко*.

[* има предвид белеузавъра**]

[** белеузавър е животно…]

Правопис

Трябва ли да се запазва оригиналният текст или е важно той да бъде правописно и пунктационно верен?

Само ако езиковите отклонения са авторско решение със стилистична цел. А ако е така, то винаги е очевадно, че е именно така.

Въпросът ми е за текст от български автор, чийто речник е от преди сто години да кажем. Има много думи, които се пишат сега по различен начин. За мен нормалното е да се запази неговия правопис.

Когато запазвате стар правопис, слагайте по една бележка при първото срещане, за да се знае после, че не е грешка на коректора. Подписана като „Бел.кор.ел.изд.“. Не всички следващи очи ще знаят, че през въпросната година е имало друг правопис.

Как е правилно да се напише: тазвечершното, таз вечершното или таз-вечершното?

Най-правилно е „тазвечерен" - без „ш“.

Как е правилно: кървясали и кръвясали?

Кървясали.

Как е правилно: отенък или оттенък?

Оттенък.

Многофацетно или многофасетно?

Многофасетно.

В примера: „— Ламант лети добре. — отбеляза Бронзовият дракон, вмъквайки се в мислите на Ездача си.“ - правилно ли е да има точка и след тирето да има малка буква?

Неправилен отговор. Да се поправи и форматира правилно.

Правилно е написано. „Авторската реч се пише на един и същи ред с пряката реч, започва с малка буква и завършва с точка.“ „Ако между двете части на пряката реч, разкъсани от авторската, стои запетая, тя се поставя след авторската, пред второто тире“. Пример: „— Оставете го — каза тя, като показа пренебрежително стареца, — нали виждате какъв е. Пък и неподвижна.“ Приложение от речник по правопис: „В художествената литература се срещат и други конструкции с авторска и пряка реч, в които комбинациите между двата вида реч са доста разнообразни. Напр. авторската реч, представяща сложно изречение, може да бъде разделена от отделни изречения на пряката реч. Първата част на авторската реч започва на нов ред, с главна буква и завършва с двоеточие, а втората част се отделя от пряката реч с тире, започва с малка буква и завършва с двоеточие. Пряката реч продължава с главна буква и се отделя от авторската реч с тире: „Когато сутрин станеше и по стар навик погледнеше небето, той не казваше както преди: — Ех, че време ли е, момчета! Пак ще се къпе в човешка пот майката земя. — ами бавно и с въздишка речеше: — Тежък ден ще бъде тоя — може и да вали. Човек не трябва да вярва всякога на утрото.“