|
|
| (Не са показани 13 междинни версии от 5 потребители) |
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | ''(Това описание е съставено въз основа на [[forumtopic:511|мнение на Мандор, пуснато във форума]].)''
| + | Темата е преместена в [http://chitanka.info/docs/sfb сайта]. |
| − | | |
| − | Имайте предвид, че този формат описва структурата на художественото произведение, а не начина, по който се форматира и извежда. В [[chitanka:lib/sandbox|пясъчника]] можете да си правите експерименти и да видите по какъв начин се форматират текстовете в ''Моята библиотека''.
| |
| − | | |
| − | == Обща информация ==
| |
| − | | |
| − | Текстът се форматира по правилото „един ред — един параграф“. Всеки ред започва с табулатор. В следващите примери табулаторите са представени така:
| |
| − | | |
| − | <div class="pre">
| |
| − | <span class="visible-ws">Табулатор</span>
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | Форматиращите елементи (маркерите) се разполагат преди табулатора. Те се разделят на два вида: блокови и едноредови.
| |
| − | | |
| − | === Блокови маркери ===
| |
| − | | |
| − | Ограждат част от текст с „'''X>'''“ (отварящ маркер) и „'''X$'''“ (затварящ маркер), където „'''X'''“ е кодът на маркера. Трябва да са сами на ред; '''без табулатор преди маркера и без текст след него'''. Кодовете на всички маркери са на латиница. Такива маркери са:
| |
| − | * '''A''' (анотация);
| |
| − | * '''C''' (цитат);
| |
| − | * '''D''' (посвещение);
| |
| − | * '''E''' (епиграф);
| |
| − | * '''F''' (предварително форматиран текст);
| |
| − | * '''I''' (информация);
| |
| − | * '''P''' (стихотворение);
| |
| − | * '''T''' (таблица);
| |
| − | * '''M''' (стилове).
| |
| − | | |
| − | === Едноредови маркери ===
| |
| − | | |
| − | Разполагат се в началото на абзаца, преди табулатора, и оказват влияние само върху този абзац. Такива маркери са:
| |
| − | * '''|''' (заглавие),
| |
| − | * (заглавия на секции от различни равнища):
| |
| − | ** '''>''';
| |
| − | ** '''>>''';
| |
| − | ** '''>>>''';
| |
| − | ** '''>>>>''';
| |
| − | ** '''>>>>>''';
| |
| − | * '''#''' (подзаглавие);
| |
| − | * '''@''' (автор);
| |
| − | * '''@@''' (дата, място); използва се само в стихове, цитати и, евентуално, в края на произведение;
| |
| − | * '''!''' (заглавен ред в таблица);
| |
| − | * '''F''' (предварително форматиран текст).
| |
| − | | |
| − | == Заглавие ==
| |
| − | | |
| − | Заглавие се маркира чрез знака „'''|'''“, код 0x7C (#124). Ако заглавието е от няколко реда, всичките трябва да са маркирани с „'''|'''“:
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | |{{tab}}Иван Ефремов
| |
| − | |{{tab}}Часът на бика
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | Само книгата и стихотворенията могат да съдържат заглавия.
| |
| − | | |
| − | === Подзаглавие ===
| |
| − | | |
| − | Подзаглавие се маркира чрез знака „'''|'''“, „'''#'''“ или „'''>'''“ в зависимост от мястото на подзаглавието и типа на оформяне на файла:
| |
| − | | |
| − | 1. Подзаглавие на заглавие на едно произведение, което е един файл:
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | |{{tab}}Рей Бредбъри
| |
| − | |{{tab}}Гробище за лунатици
| |
| − | |{{tab}}Друга приказка за два града
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | 2. Подзаглавие на произведение, когато са много произведения в един файл (най-често разкази):
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | >{{tab}}По пасбищата небесни|Криминално-фантастична повест
| |
| − | >{{tab}}Владимир Пирожников
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | 3. Подзаглавие на глава от произведение:
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | >{{tab}}Глава 1
| |
| − | '''#'''{{tab}}в която Дан Разкърши-Се се появява в Света на Дисни.
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | Ако главата е разделена на части, които се маркират с „'''>>'''“, подзаглавието се записва като продължение на заглавието:
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | >{{tab}}Глава 1
| |
| − | '''>'''{{tab}}в която се случват доста интересни неща
| |
| − | >>{{tab}}В гостната
| |
| − | {{tab}}…
| |
| − | >>{{tab}}На двора
| |
| − | {{tab}}…
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | == Анотация ==
| |
| − | | |
| − | Анотацията е кратко представяне на произведението, най-често го отпечатват на задната корица. Анотацията се огражда с двойката маркери „'''A>'''“ и „'''A$'''“ и трябва да се постави веднага след заглавието на произведението.
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | A>
| |
| − | {{tab}}В дълбока древност цар Калидаса изгражда Фонтаните на Рая. …
| |
| − | A$
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | == Секция ==
| |
| − | | |
| − | Секцията е самостоятелен фрагмент от текста, който може да има собствено заглавие, епиграф и т.н. При романите секция се явява отделна глава или част от произведението, а при разказите цялото произведение е една секция (в повечето случаи).
| |
| − | | |
| − | Секцията се маркира с един или повече последователни знака „'''>'''“, код 0x3E (#62). Броят на знаците показва нивото на вложеност на секцията. Ако заглавието на секцията е от няколко реда, всичките трябва да са маркирани с „'''>'''“.
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | >{{tab}}ЧАСТ ПЪРВА
| |
| − | >{{tab}}Срещу глупостта…
| |
| − | {{tab}}…
| |
| − | >>{{tab}}Глава 1
| |
| − | {{tab}}…
| |
| − | >>>{{tab}}1.
| |
| − | {{tab}}…
| |
| − | >>>{{tab}}2.
| |
| − | {{tab}}…
| |
| − | >>{{tab}}Глава 2
| |
| − | {{tab}}…
| |
| − | >{{tab}}ЧАСТ ВТОРА
| |
| − | >{{tab}}… самите богове…
| |
| − | {{tab}}…
| |
| − | >>{{tab}}Глава 1
| |
| − | {{tab}}…
| |
| − | >>{{tab}}Глава 2
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | Заглавието на секцията не е задължително, т.е. след маркера може и да няма текст (пример: „[[text:242|Дюн]]“ на [[person:frank_herbert|Франк Хърбърт]]).
| |
| − | | |
| − | За по-удобно визуално възприятие се препоръчва оставянето на два празни реда преди заглавието на секцията и един празен ред след него.
| |
| − | | |
| − | == Подзаглавие ==
| |
| − | | |
| − | Подзаглавие се маркира чрез знака „'''#'''“, код 0x23 (#35). За разлика от заглавието, подзаглавието може да се появява на произволно място в текста и не участва в съдържанието на книгата.
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | {{tab}}На първа страница пишеше:
| |
| − | C>
| |
| − | #{{tab}}ЦЕНИТЕ СЕ ПОКАЧВАТ!
| |
| − | {{tab}}Нашият кореспондент…
| |
| − | {{tab}}…
| |
| − | C$
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | == Епиграф (мото) ==
| |
| − | | |
| − | Епиграфът се огражда с двойката маркери „'''E>'''“ и „'''E$'''“. Епиграф може да се появи само в началото на книгата, в началото на секция или в началото на стихотворение (след заглавията, ако ги има). Допустимо е описването на повече от един последователни епиграфа, както и смесването на епиграфи и посвещения.
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | E>
| |
| − | {{tab}}Homo homini lupus est.
| |
| − | @{{tab}}Латинска поговорка
| |
| − | E$
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | Възможно е същността на епиграфа да представлява и стихотворение.
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | E>
| |
| − | P>
| |
| − | {{tab}}Съзрях ангела, пленен в мрамора и не спрях да дълбая,
| |
| − | {{tab}}докато не го освободя.
| |
| − | @{{tab}}Микеланджело Буонароти
| |
| − | P$
| |
| − | E$
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | == Посвещение ==
| |
| − | | |
| − | Посвещението се огражда с двойката маркери „'''D>'''“ и „'''D$'''“. За разлика от епиграфа, той може да се появи само в началото на книга. Във всичко останало не се различава от епиграфа.
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | D>
| |
| − | {{tab}}На читателите ми.
| |
| − | D$
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | == Цитат ==
| |
| − | | |
| − | Цитатът се огражда с двойката маркери „'''C>'''“ и „'''C$'''“. Цитат може да се появява само в тялото на секция.
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | {{tab}}Във „Всеки шпионин — принц“ журналистите Дан Равив и Йоси Мелман описват стила на Амит:
| |
| − | C>
| |
| − | {{tab}}Новият шеф имаше за цел да трансформира Мосад в сериозна и модерна разузнавателна организация…
| |
| − | C$
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | Маркерът за цитат се използва и за означаване на писмо:
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | C>
| |
| − | {{tab}}Когато те видях последния път, преброих девет лунички на твоя нос.
| |
| − | @{{tab}}Твой Никълъс
| |
| − | C$
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | == Стихотворение ==
| |
| − | | |
| − | Стихотворенията се ограждат с двойката маркери „'''P>'''“ и „'''P$'''“. Те могат да имат собствено заглавие и епиграф (посвещение). Отделните куплети от поемата се разделят с празен ред.
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | P>
| |
| − | #{{tab}}ВРЕМЕ
| |
| − | {{tab}}Текат минути, часове и дни —
| |
| − | {{tab}}в безспирен бяг безследно отлетели,
| |
| − | {{tab}}Как страшно в тези четири стени
| |
| − | {{tab}}Ти блъскаш свойте мисли посивели…
| |
| − | | |
| − | {{tab}}И чакаш някого… Но идва ден
| |
| − | {{tab}}…
| |
| − | @{{tab}}Пинк Флойд
| |
| − | P$
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | == Знак/табела ==
| |
| − | | |
| − | Използва се маркер „M“ с параметър „frame“:
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | {{tab}}Пред къщата имаше табелка:
| |
| − | M>{{tab}}frame
| |
| − | {{tab}}ЗА ПРОДАН
| |
| − | M$
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | Знаци, табели и др. подобни текстове (които обикновено се форматират като центрирани с рамка) се ограждат с двойката маркери „'''M> frame'''“ и „'''M$'''“.
| |
| − | | |
| − | == Таблици ==
| |
| − | | |
| − | Таблици се дефинират чрез блоковия маркер „'''T'''“. За евентуално заглавие на таблицата се ползва маркерът „'''#'''“.
| |
| − | | |
| − | Заглавните редове се отбелязват чрез едноредовия маркер „'''!'''“. Клетките в реда се разделят чрез знака „'''|'''“, код 0x7C (#124).
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | T>
| |
| − | #{{tab}}Примерна таблица
| |
| − | !{{tab}}Колонка 1 | Колонка 2
| |
| − | {{tab}}Клетка 1.1 | Клетка 1.2
| |
| − | {{tab}}Клетка 2.1 | Клетка 2.2
| |
| − | T$
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | Като HTML горният пример би могъл да изглежда така:
| |
| − | {| class="content"
| |
| − | |+ Примерна таблица
| |
| − | |- class="even"
| |
| − | | Колонка 1
| |
| − | | Колонка 2
| |
| − | |- class="odd"
| |
| − | | Клетка 1.1
| |
| − | | Клетка 1.2
| |
| − | |- class="even"
| |
| − | | Клетка 2.1
| |
| − | | Клетка 2.2
| |
| − | |}
| |
| − | | |
| − | == Автор на текст ==
| |
| − | | |
| − | Автор на текст се маркира със знака „'''@'''“, код 0x40 (#64). Той може да се появи в края на епиграф, цитат, стихотворение, писмо. Вижте съответните примери за тези елементи.
| |
| − | | |
| − | == Предварително форматиран текст ==
| |
| − | | |
| − | За предварително форматиран текст се използва маркерът „'''F'''“ в ролята му на блоков или на единичен маркер.
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | F>
| |
| − | {{tab}} 1
| |
| − | {{tab}} 1 1
| |
| − | {{tab}} 1 2 1
| |
| − | {{tab}} 1 3 3 1
| |
| − | {{tab}} 1 4 6 4 1
| |
| − | {{tab}}1 5 10 10 5 1
| |
| − | F$
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | == Информация ==
| |
| − | | |
| − | Допълнителната информация за произведението (сканирал, коригирал и информация за книжното издание) се записва в края на текста и се огражда чрез маркерите „'''I>'''“ и „'''I$'''“.
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | I>
| |
| − | {{tab}}$orig_author=Norman Polmar, Thomas B. Allen
| |
| − | {{tab}}$orig_lang=en
| |
| − | {{tab}}$orig_title=Spy Book: the encyclopedia of espionage
| |
| − | {{tab}}$year=1997
| |
| − | {{tab}}$translator=Цветана Генчева, Радко Радев
| |
| − | {{tab}}$trans_year=2001
| |
| − | {{tab}}$pub_year=2001
| |
| − | {{tab}}$type=science
| |
| − | | |
| − | | |
| − | {{tab}}Сканиране: Диан Жон, 2010 г.
| |
| − | {{tab}}Разпознаване и корекция: Dave, 2010 г.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | {{tab}}__Издание:__
| |
| − | {{tab}}Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа
| |
| − | {{tab}}Американска, първо издание
| |
| − | {{tab}}Редактор: Райчо Радулов
| |
| − | {{tab}}Коректор: Юлия Шопова
| |
| − | {{tab}}Технически редактор: Стефка Иванова
| |
| − | {{tab}}Художник: Виктор Паунов, 2001 г.
| |
| − | {{tab}}ИК „Труд“, 2001 г.
| |
| − | {{tab}}ISBN: 954–528–213–4
| |
| − | I$
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | По-подробна информация за добавянето на нови текстове можете да намерите във връзката [[Форматиране/Нови текстове|„Нови текстове“]].
| |
| − | | |
| − | == Бележки под линия ==
| |
| − | | |
| − | Мястото на препратката към бележката се маркира със звездичка — „'''*'''“. Ако в един абзац има повече от една препратка, те могат да се маркират с няколко последователни звездички или със звездичка, следвана от число.
| |
| − | | |
| − | Текстът на бележката под линия трябва да се появи на следващия ред, да е ограден в квадратни скоби („'''[…]'''“) и да започва с текста на препратката. Текстът на бележката може да е от няколко реда.
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | {{tab}}— Какъв номер, господи! Сансасионел!*1 Дьо тонер!*2
| |
| − | {{tab}}[*1 Сензационно! — Б.р.]
| |
| − | {{tab}}[*2 Гръмотевично! — Б.р.]
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | == Курсив и получер ==
| |
| − | | |
| − | Смисловото ударение върху текст се отбелязва чрез ограждането на текста със знака „'''_'''“ — код 0x5F (#95). Най-често се форматира в курсив (наклонен текст); в по-старите книги — с малко по-голяма разредка между буквите.
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | {{tab}}— Но ние _трябва_ да отидем!
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | Ще се покаже като:
| |
| − | | |
| − | — Но ние ''трябва'' да отидем!
| |
| − | | |
| − | За по-голямо смислово ударение се ползват два последователни знака — „<tt>'''__'''</tt>“. Обикновено текстът се форматира в получер.
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | {{tab}}— Но ние наистина __трябва__ да отидем!
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | Ще се покаже като:
| |
| − | | |
| − | — Но ние наистина '''трябва''' да отидем!
| |
| − | | |
| − | == Изображения ==
| |
| − | | |
| − | Изображенията се дефинират чрез конструкциите:
| |
| − | | |
| − | '''{img:име_на_файл}''' — извежда само изображение.
| |
| − | | |
| − | '''{img:име_на_файл|Алтернативен текст}''' — извежда само изображение, а алтернативният текст се показва на читателя, ако самото изображение не може да бъде заредено или видяно.
| |
| − | | |
| − | '''{img:име_на_файл|#Текст}''' — извежда изображение и текст под него.
| |
| − | | |
| − | | |
| − | | |
| − | Ако конструкцията {img:…} е самичка на реда, тогава изображението се извежда центрирано на самостоятелен ред:
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | {{tab}}На листчето беше нарисувано следното:
| |
| − | {{tab}}{img:listche.png|Множество разноцветни многоъгълници}
| |
| − | {{tab}}— Но това е пълна бъркотия! — учуди се…
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | Ако изображението е отляво или отдясно на текста, следващ изображението, използваме съответно {img:…|-left} или {img:…|-right}:
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | {{tab}}На листчето беше нарисувано следното:
| |
| − | {{tab}}{img:listche.png|Множество разноцветни многоъгълници|-right}
| |
| − | {{tab}}— Но това е пълна бъркотия! — учуди се…
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | Ако около конструкцията {img:…} има текст, тогава картинката се „вмъква“ на съответното място:
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | {{tab}}…ще маркирам мястото със знака {img:znak.png}. Ще се срещнем…
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | Препоръчително е изображението да е във формат '''jpeg''' или '''png'''. Използването на формата '''png''' е препоръчително при изображения с малко количество цветове (черно-бял режим).
| |
| − | | |
| − | Имената на изображенията трябва да са на латиница с малки букви: „'''ime_na_kartinka.png'''“, а за интервалите между думите се използва долна черта „_“.
| |
| − | | |
| − | == Сюжетни разделители ==
| |
| − | | |
| − | В повечето книги се използват два типа сюжетни разделители — три последователни звездички или празни редове.
| |
| − | | |
| − | В първия вариант звездичките се изписват в текстовата част на реда (след табулатора); пред тях няма маркер; между звездичките се оставя по един интервал. За по-добро визуално възприятие е задължително да се остави по един празен ред преди и след разделителя.
| |
| − | | |
| − | '''Пример:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | {{tab}}…
| |
| − |
| |
| − | {{tab}}* * *
| |
| − |
| |
| − | {{tab}}…
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | Във втория вариант се оставят точно два празни реда.
| |
| − | | |
| − | == Специфични знаци ==
| |
| − | | |
| − | За късо тире (или дефис) (например при съставни думи като „синьо-зелен“) се използва стандартният знак с код 0x2D (#45). За дълго тире (напр. в пряка реч) се използва знакът „'''—'''“ с код 0x2014 (#8212). Около късото тире не трябва да има интервали; около дългото тире винаги има по един интервал (освен когато са в началото на реда). При особени случаи като „кино– и фотоапарати“ или „…достигна –15°C“ се използва средно тире с код 0x2013 (#8211).
| |
| − | | |
| − | За апостроф се използва знакът „'''''''“ с код 0x27 (#39).
| |
| − | | |
| − | Ударението се маркира чрез знака „'''`'''“ с код 0x60 (#96), поставен след ударената гласна.
| |
| − | | |
| − | За кавички е препоръчително да се използват стандарните български кавички ('''„…“'''), с кодове съответно 0x201E (#8222) за отваряща и 0x201C (#8220) за затваряща, или ъгловите (френски) кавички («…»), с кодове съответно 0xAB (#171) за отваряща и 0xBB (#187) за затваряща.
| |
| − | | |
| − | Броят на отварящите и затварящите кавички трябва да е еднакъв, дори при натрупване на две и повече последователни кавички, напр.:
| |
| − | | |
| − | <div class="pre">
| |
| − | {{tab}}На бележката пишеше:
| |
| − | {{tab}}„Ще се видим в «Хилтън»“
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | Всички тези знаци служат като маркировка; след преобразуването (напр. в HTML) те ще се трансформират в съответните типографски знаци.
| |
| − | | |
| − | == Различни стилове ==
| |
| − | | |
| − | Има възможност за присвояване на различни предварително дефинирани стилове към части от текста. Това става чрез блоковия маркер M или чрез вътрередовия маркер m.
| |
| − | | |
| − | '''Примери:'''
| |
| − | <div class="pre">
| |
| − | M>{{tab}}sujet2
| |
| − | {{tab}}Тук започва втора сюжетна линия.
| |
| − | M$
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | <div class="pre">
| |
| − | M>{{tab}}center
| |
| − | {{tab}}Центриран текст.
| |
| − | M$
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | <div class="pre">
| |
| − | {{tab}}Интересно форматиране: {m large}по-голям шрифт{/m}, {m smallcaps}текст с главни букви{/m}.
| |
| − | </div>
| |
| − | | |
| − | Поддържат се следните стилове:
| |
| − | ; sujet2
| |
| − | : втора сюжетна линия
| |
| − | ; frame
| |
| − | : ограждане в рамка (може да се използва за означаване на табела или знак)
| |
| − | ; center
| |
| − | : центриране
| |
| − | ; right
| |
| − | : подравняване вдясно
| |
| − | ; bold
| |
| − | : Получер (удебелен) шрифт
| |
| − | ; italic
| |
| − | : Курсивен (наклонен) шрифт
| |
| − | ; smallcaps
| |
| − | : малки главни букви
| |
| − | ; underline
| |
| − | : подчертаване
| |
| − | ; overline
| |
| − | : надчертаване
| |
| − | ; upper
| |
| − | : превръщане в главни букви
| |
| − | ; large
| |
| − | : уголемяване на шрифта с 10%
| |
| − | ; x-large
| |
| − | : уголемяване на шрифта с 20%
| |
| − | ; xx-large
| |
| − | : уголемяване на шрифта с 30%
| |
| − | ; xxx-large
| |
| − | : уголемяване на шрифта с 40%
| |
| − | ; small
| |
| − | : смаляване на шрифта с 10%
| |
| − | ; x-small
| |
| − | : смаляване на шрифта с 20%
| |
| − | ; xx-small
| |
| − | : смаляване на шрифта с 30%
| |
| − | ; xxx-small
| |
| − | : смаляване на шрифта с 40%
| |