Личност: Николай Хрелков

{{Личност
| код = nikolaj_hrelkov
| име = Николай
| фамилия = Хрелков
}}
[[Файл:hrelkov.jpg|ляво|Николай Хрелков (1894–1950)]]

Николай Радев Хрелков е роден на 16 декември 1894 година в Бяла Слатина. По баща е родственик на Любен и Петко Каравелови.

Учи в родния си град, където учителката му Санда Йовчева (бъдеща писателка) отрано забелязва литературните му способности и го свързва с артистичната среда на Т. Траянов, Д. Дебелянов, Н. Райнов, Ал. Балабанов и Л. Стоянов.

През 1910 г. Хрелков заминава за София, но не успява да се запише в Държавното художествено-индустриално училище. Семейни обстоятелства го задържат в столицата.

Между 1919 и 1925 г. поетът е без постоянна работа, живее в несигурност и оскъдица, коректор в издание „Цвят“, доставчик на облекло и обувки за войската, контрольор по трамвайните линии.

През 1925 г. Хрелков емигрира в Югославия, а след това в Австрия и Франция, където заболява от туберколоза. През 1928 г. се завръща в България, болен и с несигурно препитание. Здравословното му състояние се влошава, но той, и като библиотекар на Министерството на народното просвещение (1931 г.), и навсякъде, където го отвеждат „болничните му митарства“ (Лъкатник, Искрец, Банско, Лъджене), продължава да участва в сбирки и литературни четения, да редактира издания и да превежда, да работи за общо обединение на творците, които стоят на общодемократични и антифашистки позиции.

В последните години на живота си Хрелков се установява в Горна Баня, където се среща и сътрудничи с Елин Пелин и Ал. Балабанов.

Умира в общинската болница за гръдноболни на 27 август 1950 година.

За първи път името на Николай Хрелков се появява на страниците на списанията „Червен смях“ и „Социалистически преглед“ (1919–1920 г.).

В началните години от развитието си като писател той е силно повлиян от символизма, вълнуват го модерните явления в изкуството, сътрудничи на списанията „Везни“, „Хиперион“ и „Пламък“. Но онова, което наистина налага неговата поезия в литературния свят, е нейната дълбока обществена осмисленост, борческият и патос и революционната и целеустременост. Това е поезия свидетелство за страдания и борби, за бунтовен порив между двете световни войни. Същевременно това е поезия, която носи белезите на един оригинален поетичен свят: и като образност, и като художествен подход, и като стихотворни търсения, и като новаторско използване на народната поезия.

Николай Хрелков остави не голямо поетическо творчество, но то завинаги ще остане мерило за духовните ценности, за честност и искрена гражданска позиция, ще има своето особено място в българската поезия.

''Източник:'' Китка. Антология на литературните творци от белослатинския край. Стара Загора, 2001.