Личност: Банчо Банов

{{Личност
| код = bancho_banov
| име = Банчо
| фамилия = Банов
}}
Банчо Рафаилов Банов (16.06.1925, Сливен — 11.12.1993, София) е потомък на Бановия род от град Сливен. Неговата баба Пена е сподвижничка на Хаджи Димитър Ясенов и негова любима, а също така спомоществователка при издаването на редица книги през Възраждането в Сливен. Дядо му — Стоян Банов, е един от първите дипломирани лекари в Сливенската околия, който завършва медицина в Роберт колеж.

Майката на Банчо — Пенка, е известна учителка в Сливен. Баща му — генерал Рафаил Банов участва в Първата и Втората Световна война. Генерал Банов има изключителено голям принос за спасяването на българските войници от настъпващата германска армия край Сърбия. Той е и един от първите преподаватели във Военното училище в София, автор на учебници и спомени за тактиката на военните сражения.

Банчо Банов завършва Военното училище (1944) и медицина (1951) в София. Творческият си път започва през 1945 г. Тогава той за първи път печата във в. „Народна войска“. За да издържа болната си майка става репортер (1945–1950) във в. „Изгрев“. От 1950 до 1952 е редактор във в. „Вечерни новини“. По-късно е редактор и член на редакционната колегия (1952–1966) на в. „Литературен фронт“. Заема и длъжността заместник-главен редактор в Българската национална телевизия (1966–1968), но поради Чешките събития е уволнен заедно със Серафим Северняк, Върбан Стаматов, Иван Радоев и др.

В продължение на шест години (1984–1990) Банов е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“ и работи в творческо съдружие с белетриста и директора на театъра, Дико Фучеджиев, а също така с режисьорите Кръстьо Мирски и Енчо Халачев. На Банчо принадлежи заслугата, че насочва усилията на артистите към пиесите на Иван Вазов, които продължават да се играят на сцената на първия ни драматичен театър.

Името на известния сливенец е свързано и с утвърждаването на издателство „Български писател“ като културна институция. В продължение на 20 години (1970–1990) той работи като завеждащ отдел „Драматургия“ и отдел „Изкуство“ в издателството. Дал е път на много млади таланти и е редактор с най-много на брой редактирани от него книги.

В „Български писател“ той изважда от праха на забравата и възражда имената и творчеството на големи български творци като: Димитър Подвързачов, Стоян Михайловски, Алеко Константинов, Емануил Попдимитров и др.

Банов е единственият български писател, който има заслуга за актуализирането на жанра съвременна българска басня.

Първата си басня интелектуалецът публикува през 1954 г. И оттогава този жанр заема основно място в творчеството му. Между многото му книги с басни са: „Третото ухо на заяка“, „101 басни“ и др.

Маестрото е автор на драматизациите на мюзикъла „Службогонци“ (1964) и на „Казаларската царица“ (1978), „Под игото“ (1984) и „Чичовци“ (1988) от Иван Вазов, на „Бесове“ (1990) от Ф.М. Достоевски.

Писателят създава либрета за опери и балети по музика на Парашкев Хаджиев: „Сребърните пантофки“ (1962), „Лето 861“ (1975) — поставено на историческия хълм „Царевец“ във Велико Търново, „Хан Крум Ювиги“ (1980), „Арко Ирис“ (1980) и др.

Изключително голямо е творческото сътрудничество на Банов с композитора Александър Йосифов. По либретата на Банчо, Йосифов пише музиката на оперите „Робинзон Крузо“ (1986), „Юранд“ (1978) по романа „Кръстоносци“ на Х. Сенкевич, играна и в Полша, „Макс и Мориц“ (1992) и много други.

Творецът пръв превежда в България един том от редица класически фарсове на средновековния френски театър от XII-ти век: „Средновековна френска сцена“ (1996), който излиза посмъртно.

Банов превежда и стихове и пиеси от У. Шекспир, А. дьо Мюсе, Н.Ф. Погодин, Б. А. Лавренков и др.

Писателят е автор на сценариите за филмите: „Случаен концерт“, „Бъди щастлива, Ани“ (първата българска комедия, с участието на Невена Коканова), „Князът“ и др.

Банчо Банов е член на Съюза на българските писатели. Член е и на Съюза на българските журналисти.