Разлика между версии на „Описание на формата SFB“

От Уики на Читанка
Направо към: навигация, търсене
(Външни препратки: без излишен пример)
(Преместване)
 
Ред 1: Ред 1:
'''SFB''' е форматът, който ''Моята библиотека'' използва за вътрешно представяне и съхраняване на текстовото съдържание на произведенията. Прочетете статията [[Защо SFB?]], за да се запознаете с принципите, залегнали в основата на този формат.
+
Темата е преместена в [http://chitanka.info/docs/sfb сайта].
 
 
За начална ориентация вижте [http://www.youtube.com/watch?v=V1TJVct9v8Q видеоурока на Иван Ванков (gatakka)].
 
 
 
Имайте предвид, че форматът SFB описва структурата на художественото произведение, а не начина, по който се форматира и извежда. В [[chitanka:sandbox|пясъчника]] можете да си правите експерименти и да видите по какъв начин се форматират текстовете в ''Моята библиотека''.
 
 
 
''(Началната версия на това описание е съставена въз основа на [[forumtopic:511|мнение на Мандор, пуснато във форума]].)''
 
 
 
== Обща информация ==
 
 
 
Текстът се форматира по правилото „един ред — един параграф“. Всеки ред започва с табулатор. В следващите примери табулаторите са представени така:
 
 
 
<div class="pre">
 
<span class="visible-ws">Табулатор</span>
 
</div>
 
 
 
Форматиращите елементи (маркерите) се разполагат преди табулатора. Те се разделят на два вида: блокови и едноредови.
 
 
 
=== Блокови маркери ===
 
 
 
Ограждат част от текст с „'''X>'''“ (отварящ маркер) и „'''X$'''“ (затварящ маркер), където „'''X'''“ е кодът на маркера. Трябва да са сами на ред; '''без табулатор преди маркера и без текст след него'''. Кодовете на всички маркери са на латиница. Такива маркери са:
 
* '''A''' (анотация);
 
* '''C''' (цитат);
 
* '''D''' (посвещение);
 
* '''E''' (епиграф);
 
* '''F''' (предварително форматиран текст);
 
* '''I''' (информация);
 
* '''P''' (стихотворение);
 
* '''T''' (таблица);
 
* '''M''' (стилове).
 
 
 
=== Едноредови маркери ===
 
 
 
Разполагат се в началото на абзаца, преди табулатора, и оказват влияние само върху този абзац. Такива маркери са:
 
* '''|''' (заглавие),
 
* (заглавия на секции от различни равнища):
 
** '''>''';
 
** '''>>''';
 
** '''>>>''';
 
** '''>>>>''';
 
** '''>>>>>''';
 
* '''#''' (подзаглавие);
 
* '''@''' (автор);
 
* '''@@''' (дата, място); използва се само в стихове, цитати и, евентуално, в края на произведение;
 
* '''!''' (заглавен ред в таблица);
 
* '''F''' (предварително форматиран текст).
 
 
 
== Заглавие ==
 
 
 
''[[/Заглавие|Нова версия на описанието]].''
 
 
 
Заглавие се маркира чрез знака „'''|'''“, код 0x7C (#124). Ако заглавието е от няколко реда, всичките трябва да са маркирани с „'''|'''“:
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
|{{tab}}Иван Ефремов
 
|{{tab}}Часът на бика
 
</div>
 
 
 
Само книгата и стихотворенията могат да съдържат заглавия.
 
 
 
=== Подзаглавие ===
 
 
 
''[[/Подзаглавие|Нова версия на описанието]].''
 
 
 
Подзаглавие се маркира чрез знака „'''|'''“, „'''#'''“ или „'''>'''“ в зависимост от мястото на подзаглавието и типа на оформяне на файла:
 
 
 
1. Подзаглавие на заглавие на едно произведение, което е един файл:
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
|{{tab}}Рей Бредбъри
 
|{{tab}}Гробище за лунатици
 
|{{tab}}Друга приказка за два града
 
</div>
 
 
 
2. Подзаглавие на произведение, когато са много произведения в един файл (най-често разкази):
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
>{{tab}}По пасбищата небесни|Криминално-фантастична повест
 
>{{tab}}Владимир Пирожников
 
</div>
 
 
 
3. Подзаглавие на глава от произведение:
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
>{{tab}}Глава 1
 
'''#'''{{tab}}в която Дан Разкърши-Се се появява в Света на Дисни.
 
</div>
 
 
 
Ако главата е разделена на части, които се маркират с „'''>>'''“, подзаглавието се записва като продължение на заглавието:
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
>{{tab}}Глава 1
 
'''>'''{{tab}}в която се случват доста интересни неща
 
>>{{tab}}В гостната
 
{{tab}}…
 
>>{{tab}}На двора
 
{{tab}}…
 
</div>
 
 
 
== Анотация ==
 
 
 
''[[/Анотация|Нова версия на описанието]].''
 
 
 
Анотацията е кратко представяне на произведението, най-често го отпечатват на задната корица. Анотацията се огражда с двойката маркери „'''A>'''“ и „'''A$'''“ и трябва да се постави веднага след заглавието на произведението.
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
A>
 
{{tab}}В дълбока древност цар Калидаса изгражда Фонтаните на Рая. …
 
A$
 
</div>
 
 
 
== Секция ==
 
 
 
''[[/Секция|Нова версия на описанието]].''
 
 
 
Секцията е самостоятелен фрагмент от текста, който може да има собствено заглавие, епиграф и т.н. При романите секция се явява отделна глава или част от произведението, а при разказите цялото произведение е една секция (в повечето случаи).
 
 
 
Секцията се маркира с един или повече последователни знака „'''>'''“, код 0x3E (#62). Броят на знаците показва нивото на вложеност на секцията. Ако заглавието на секцията е от няколко реда, всичките трябва да са маркирани с „'''>'''“.
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
>{{tab}}ЧАСТ ПЪРВА
 
>{{tab}}Срещу глупостта…
 
{{tab}}…
 
>>{{tab}}Глава 1
 
{{tab}}…
 
>>>{{tab}}1.
 
{{tab}}…
 
>>>{{tab}}2.
 
{{tab}}…
 
>>{{tab}}Глава 2
 
{{tab}}…
 
>{{tab}}ЧАСТ ВТОРА
 
>{{tab}}… самите богове…
 
{{tab}}…
 
>>{{tab}}Глава 1
 
{{tab}}…
 
>>{{tab}}Глава 2
 
</div>
 
 
 
Заглавието на секцията не е задължително, т.е. след маркера може и да няма текст (пример: „[[text:242|Дюн]]“ на [[person:frank_herbert|Франк Хърбърт]]).
 
 
 
За по-удобно визуално възприятие се препоръчва оставянето на два празни реда преди заглавието на секцията и един празен ред след него.
 
 
 
== Подзаглавие ==
 
 
 
Подзаглавие се маркира чрез знака „'''#'''“, код 0x23 (#35). За разлика от заглавието, подзаглавието може да се появява на произволно място в текста и не участва в съдържанието на книгата.
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
{{tab}}На първа страница пишеше:
 
C>
 
&#35;{{tab}}ЦЕНИТЕ СЕ ПОКАЧВАТ!
 
{{tab}}Нашият кореспондент…
 
{{tab}}…
 
C$
 
</div>
 
 
 
== Епиграф (мото) ==
 
 
 
''[[/Епиграф|Нова версия на описанието]].''
 
 
 
Епиграфът се огражда с двойката маркери „'''E>'''“ и „'''E$'''“. Епиграф може да се появи само в началото на книгата, в началото на секция или в началото на стихотворение (след заглавията, ако ги има). Допустимо е описването на повече от един последователни епиграфа, както и смесването на епиграфи и посвещения.
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
E>
 
{{tab}}Homo homini lupus est.
 
@{{tab}}Латинска поговорка
 
E$
 
</div>
 
 
 
Възможно е същността на епиграфа да представлява и стихотворение.
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
E>
 
P>
 
{{tab}}Съзрях ангела, пленен в мрамора и не спрях да дълбая,
 
{{tab}}докато не го освободя.
 
@{{tab}}Микеланджело Буонароти
 
P$
 
E$
 
</div>
 
 
 
== Посвещение ==
 
 
 
''[[/Посвещение|Нова версия на описанието]].''
 
 
 
Посвещението се огражда с двойката маркери „'''D>'''“ и „'''D$'''“. За разлика от епиграфа, той може да се появи само в началото на книга. Във всичко останало не се различава от епиграфа.
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
D>
 
{{tab}}На читателите ми.
 
D$
 
</div>
 
 
 
== Цитат ==
 
 
 
''[[/Цитат|Нова версия на описанието]].''
 
 
 
Цитатът се огражда с двойката маркери „'''C>'''“ и „'''C$'''“. Цитат може да се появява само в тялото на секция.
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
{{tab}}Във „Всеки шпионин — принц“ журналистите Дан Равив и Йоси Мелман описват стила на Амит:
 
C>
 
{{tab}}Новият шеф имаше за цел да трансформира Мосад в сериозна и модерна разузнавателна организация…
 
C$
 
</div>
 
 
 
Маркерът за цитат се използва и за означаване на писмо:
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
C>
 
{{tab}}Когато те видях последния път, преброих девет лунички на твоя нос.
 
@{{tab}}Твой Никълъс
 
C$
 
</div>
 
 
 
== Стихове ==
 
 
 
''[[/Стихове|Нова версия на описанието]].''
 
 
 
Стихотворенията се ограждат с двойката маркери „'''P>'''“ и „'''P$'''“. Те могат да имат собствено заглавие и епиграф (посвещение). Отделните куплети от поемата се разделят с празен ред.
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
P>
 
&#35;{{tab}}ВРЕМЕ
 
{{tab}}Текат минути, часове и дни —
 
{{tab}}в безспирен бяг безследно отлетели,
 
{{tab}}Как страшно в тези четири стени
 
{{tab}}Ти блъскаш свойте мисли посивели…
 
 
 
{{tab}}И чакаш някого… Но идва ден
 
{{tab}}…
 
@{{tab}}Пинк Флойд
 
P$
 
</div>
 
 
 
== Табела ==
 
 
 
Използва се маркер „M“ с параметър „frame“:
 
<div class="pre">
 
{{tab}}Пред къщата имаше табелка:
 
M>{{tab}}frame
 
{{tab}}ЗА ПРОДАН
 
M$
 
</div>
 
 
 
Знаци, табели и др. подобни текстове (които обикновено се форматират като центрирани с рамка) се ограждат с двойката маркери „'''M> frame'''“ и „'''M$'''“.
 
 
 
'''Забележка:''' Текст ограден в рамка, се изобразява коректно само при четене през браузър, докато при повечето видове електронни четци, това не е така. Ето защо, вместо двойката маркери „'''M> frame'''“ и „'''M$'''“, препоръчваме където е възможно да се използва:
 
<div class="pre">
 
{{tab}}Пред къщата имаше табелка:
 
C>
 
&#35;{{tab}}ЗА ПРОДАН
 
C$
 
</div>
 
 
 
== Таблици ==
 
 
 
''[[/Таблица|Нова версия на описанието]].''
 
 
 
Таблици се дефинират чрез блоковия маркер „'''T'''“. За евентуално заглавие на таблицата се ползва маркерът „'''#'''“.
 
 
 
Заглавните редове се отбелязват чрез едноредовия маркер „'''!'''“. Клетките в реда се разделят чрез знака „'''|'''“, код 0x7C (#124).
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
T>
 
&#35;{{tab}}Примерна таблица
 
!{{tab}}Колонка 1  | Колонка 2
 
{{tab}}Клетка 1.1 | Клетка 1.2
 
{{tab}}Клетка 2.1 | Клетка 2.2
 
T$
 
</div>
 
 
 
Като HTML горният пример би могъл да изглежда така:
 
{| class="content"
 
|+ Примерна таблица
 
|- class="even"
 
| Колонка 1
 
| Колонка 2
 
|- class="odd"
 
| Клетка 1.1
 
| Клетка 1.2
 
|- class="even"
 
| Клетка 2.1
 
| Клетка 2.2
 
|}
 
 
 
== Автор на текст ==
 
 
 
Автор на текст се маркира със знака „'''@'''“, код 0x40 (#64). Той може да се появи в края на епиграф, цитат, стихотворение, писмо. Вижте съответните примери за тези елементи.
 
 
 
== Време и място ==
 
 
 
Информацията за време и място се маркира чрез „'''@@'''“. Най-често се среща в писма или в края на произведението. Примери:
 
 
 
<div class="pre">
 
C>
 
@@{{tab}}Пловдив, 1919 г.
 
 
 
{{tab}}Уважаема госпожо,
 
{{tab}}С настоящото писмо искам да Ви уведомя…
 
C$
 
</div>
 
 
 
или:
 
<div class="pre">
 
{{tab}}…
 
@@{{tab}}София
 
@@{{tab}}1990
 
</div>
 
 
 
== Предварително форматиран текст ==
 
 
 
За предварително форматиран текст се използва маркерът „'''F'''“ в ролята му на блоков или на единичен маркер.
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
F>
 
{{tab}}          1
 
{{tab}}        1  1
 
{{tab}}      1  2  1
 
{{tab}}    1  3  3  1
 
{{tab}}  1  4  6  4  1
 
{{tab}}1  5  10  10  5  1
 
F$
 
</div>
 
 
 
== Информация ==
 
 
 
Допълнителната информация за произведението (сканирал, коригирал и информация за книжното издание) се записва в края на текста и се огражда чрез маркерите „'''I>'''“ и „'''I$'''“.
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
I>
 
{{tab}}$orig_author=Norman Polmar, Thomas B. Allen
 
{{tab}}$orig_lang=en
 
{{tab}}$orig_title=Spy Book: the encyclopedia of espionage
 
{{tab}}$year=1997
 
{{tab}}$translator=Цветана Генчева, Радко Радев
 
{{tab}}$trans_year=2001
 
{{tab}}$pub_year=2001
 
{{tab}}$type=science
 
 
 
 
 
{{tab}}Сканиране: Диан Жон, 2010 г.
 
{{tab}}Разпознаване и корекция: Dave, 2010 г.
 
 
 
 
 
{{tab}}__Издание:__
 
{{tab}}Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа
 
{{tab}}Американска, първо издание
 
{{tab}}Редактор: Райчо Радулов
 
{{tab}}Коректор: Юлия Шопова
 
{{tab}}Технически редактор: Стефка Иванова
 
{{tab}}Художник: Виктор Паунов, 2001 г.
 
{{tab}}ИК „Труд“, 2001 г.
 
{{tab}}ISBN: 954–528–213–4
 
I$
 
</div>
 
 
 
По-подробна информация за добавянето на нови текстове можете да намерите във връзката [[Форматиране/Нови текстове|„Нови текстове“]].
 
 
 
== Бележки под линия ==
 
 
 
Мястото на препратката към бележката се маркира със звездичка — „'''*'''“. Ако в един абзац има повече от една препратка, те могат да се маркират с няколко последователни звездички или със звездичка, следвана от число.
 
 
 
Текстът на бележката под линия трябва да се появи на следващия ред, да е ограден в квадратни скоби („'''[…]'''“) и да започва с текста на препратката. Текстът на бележката може да е от няколко реда.
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
{{tab}}— Какъв номер, господи! Сансасионел!*1 Дьо тонер!*2
 
{{tab}}[*1 Сензационно! — Б.р.]
 
{{tab}}[*2 Гръмотевично! — Б.р.]
 
</div>
 
 
 
== Акцентиран текст ==
 
 
 
Смисловото ударение върху текст се отбелязва чрез ограждането на текста със знака „'''_'''“ — код 0x5F (#95). Най-често се форматира в курсив (наклонен текст); в по-старите книги — с малко по-голяма разредка между буквите.
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
{{tab}}— Но ние _трябва_ да отидем!
 
</div>
 
 
 
За по-голямо смислово ударение се ползват два последователни знака — „<tt>'''__'''</tt>“. Обикновено текстът се форматира в получер.
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
{{tab}}— Но ние наистина __трябва__ да отидем!
 
</div>
 
 
 
== Горен и долен индекс ==
 
 
 
За да обозначите даден текст като горен индекс е нужно да използвате маркерите {sup} и {/sup} (от superscript). Пример:
 
 
 
<div class="pre">
 
В човешкото тяло има приблизително 10{sup}28{/sup} атома.
 
</div>
 
Ще изглежда по следния начин:
 
 
 
В човешкото тяло има приблизително 10<sup>28</sup> атома.
 
 
 
 
 
Долният индекс се задава посредством маркерите {sub} и {/sub} (от subscript). Пример:
 
 
 
<div class="pre">
 
… опасна концентрация на С{sub}27{/sub}Н{sub}45{/sub}ОН…
 
</div>
 
Ще изглежда по следния начин:
 
 
 
… опасна концентрация на С<sub>27</sub>Н<sub>45</sub>ОН…
 
 
 
== Външни препратки ==
 
 
 
SFB форматът позволява да се форматира текст, така че да служи като препратка (връзка) към страница в Интернет. Пример:
 
<div class="pre">
 
{{tab}}В сайта на „Човешката библиотека“ имате <nowiki>[[http://choveshkata.net/blog/?page_id=692|възможност да закупите хартиената книга]]</nowiki> или пък да подкрепите парично автора и неговите помощници.
 
</div>
 
 
 
Връзката ще изглежда по следния начин:
 
 
 
В сайта на „Човешката библиотека“ имате [http://choveshkata.net/blog/?page_id=692|възможност да закупите хартиената книга] или пък да подкрепите парично автора и неговите помощници.
 
 
 
== Изображения ==
 
 
 
Изображенията се дефинират чрез конструкциите:
 
 
 
'''{img:име_на_файл}''' —  извежда само изображение.
 
 
 
'''{img:име_на_файл|Алтернативен текст}'''  —  извежда само изображение, а  алтернативният текст се показва на читателя, ако самото изображение не може да бъде заредено или видяно.
 
 
 
'''{img:име_на_файл|#Текст}''' —  извежда изображение и текст под него.
 
 
 
 
 
 
 
Ако конструкцията {img:…} е самичка на реда, тогава изображението се извежда центрирано на самостоятелен ред:
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
{{tab}}На листчето беше нарисувано следното:
 
{{tab}}{img:listche.png|Множество разноцветни многоъгълници}
 
{{tab}}— Но това е пълна бъркотия! — учуди се…
 
</div>
 
 
 
Ако изображението е отляво или отдясно на текста, следващ изображението, използваме съответно {img:…|-left} или {img:…|-right}:
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
{{tab}}На листчето беше нарисувано следното:
 
{{tab}}{img:listche.png|Множество разноцветни многоъгълници|-right}
 
{{tab}}— Но това е пълна бъркотия! — учуди се…
 
</div>
 
 
 
Ако около конструкцията {img:…} има текст, тогава картинката се „вмъква“ на съответното място:
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
{{tab}}…ще маркирам мястото със знака {img:znak.png}. Ще се срещнем…
 
</div>
 
 
 
Препоръчително е изображението да е във формат '''jpeg''' или '''png'''. Използването на формата '''png''' е препоръчително при изображения с малко количество цветове (черно-бял режим).
 
 
 
Имената на изображенията трябва да са на латиница с малки букви: „'''ime_na_kartinka.png'''“, а за интервалите между думите се използва долна черта „_“. Имената на изображенията трябва да са описателни и да съдържат само латински букви, цифри или долни черти.
 
 
 
== Сюжетни разделители ==
 
 
 
В повечето книги се използват два типа сюжетни разделители — три последователни звездички или празни редове.
 
 
 
В първия вариант звездичките се изписват в текстовата част на реда (след табулатора); пред тях няма маркер; между звездичките се оставя по един интервал. За по-добро визуално възприятие е задължително да се остави по един празен ред преди и след разделителя.
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
{{tab}}…
 
&nbsp;
 
{{tab}}* * *
 
&nbsp;
 
{{tab}}…
 
</div>
 
 
 
Във втория вариант се оставят точно два празни реда.
 
 
 
== Специфични знаци ==
 
 
 
За късо тире (или дефис) (например при съставни думи като „синьо-зелен“) се използва стандартният знак с код 0x2D (#45). За дълго тире (напр. в пряка реч) се използва знакът „'''—'''“ с код 0x2014 (#8212). Около късото тире не трябва да има интервали; около дългото тире винаги има по един интервал (освен когато са в началото на реда; тогава след табулацията няма интервал):
 
 
 
'''Пример:'''
 
<div class="pre">
 
{{tab}}— Мълчи! — избухна Валдемар.
 
{{tab}}Хелга каза предпазливо:
 
{{tab}}— Би ли желал да прекараш лятото с нас в планината?
 
</div>
 
 
 
 
 
При особени случаи като „кино– и фотоапарати“ или „…достигна –15°C“ се използва средно тире с код 0x2013 (#8211).
 
 
 
За апостроф се използва знакът „'''&#39;'''“ с код 0x27 (#39).
 
 
 
Ударението се маркира чрез знака „'''`'''“ с код 0x60 (#96), поставен след ударената гласна.
 
 
 
За кавички е препоръчително да се използват стандарните български кавички ('''„…“'''), с кодове съответно 0x201E (#8222) за отваряща и 0x201C (#8220) за затваряща, или ъгловите (френски) кавички («…»), с кодове съответно 0xAB (#171) за отваряща и 0xBB (#187) за затваряща.
 
 
 
Броят на отварящите и затварящите кавички трябва да е еднакъв, дори при натрупване на две и повече последователни кавички, напр.:
 
 
 
<div class="pre">
 
{{tab}}На бележката пишеше:
 
{{tab}}„Ще се видим в «Хилтън»“
 
</div>
 
 
 
Всички тези знаци служат като маркировка; след преобразуването (напр. в HTML) те ще се трансформират в съответните типографски знаци.
 
 
 
== Различни стилове ==
 
 
 
В изключителни случаи може да се окаже нужно указването на много специфично форматиране. Чрез блоковия маркер <code>M</code> или чрез вътрередовия маркер <code>m</code> може да се постигне присвояване на различни предварително дефинирани стилове към части от текста.
 
 
 
'''Примери:'''
 
<div class="pre">
 
M>{{tab}}sujet2
 
{{tab}}Тук започва втора сюжетна линия.
 
M$
 
</div>
 
 
 
<div class="pre">
 
M>{{tab}}center
 
{{tab}}Центриран текст.
 
M$
 
</div>
 
 
 
<div class="pre">
 
{{tab}}Интересно форматиране: {m large}по-голям шрифт{/m}, {m smallcaps}текст с главни букви{/m}.
 
</div>
 
 
 
Поддържат се следните стилове:
 
; sujet2
 
: втора сюжетна линия
 
; frame
 
: ограждане в рамка (може да се използва за означаване на табела или знак)
 
; center
 
: центриране
 
; right
 
: подравняване вдясно
 
; bold
 
: Получер (удебелен) шрифт
 
; italic
 
: Курсивен (наклонен) шрифт
 
; smallcaps
 
: малки главни букви
 
; underline
 
: подчертаване
 
; overline
 
: надчертаване
 
; upper
 
: превръщане в главни букви
 
; large
 
: уголемяване на шрифта с 10%
 
; x-large
 
: уголемяване на шрифта с 20%
 
; xx-large
 
: уголемяване на шрифта с 30%
 
; xxx-large
 
: уголемяване на шрифта с 40%
 
; small
 
: смаляване на шрифта с 10%
 
; x-small
 
: смаляване на шрифта с 20%
 
; xx-small
 
: смаляване на шрифта с 30%
 
; xxx-small
 
: смаляване на шрифта с 40%
 
 
 
'''Внимание:''' Маркерите <code>M</code> и <code>m</code> нямат собствено значение (семантика) и в почти всички случаи употребата им е излишна. Старайте се да описвате различните части на текста чрез другите, семантични маркери!
 

Текуща версия към 07:23, 5 май 2016

Темата е преместена в сайта.