Личност: Дилян Бенев

{{Личност
| код = diljan_benev
| име = Дилян
| фамилия = Бенев
}}
[[Файл:Benev.jpg |ляво|Дилян Бенев]]'''Дилян Бенев''' (псевдоним на Дилян Василев Василев) e роден във Варна, зодия Водолей. Завършва вътрешна търговия в Икономическия университет – Варна, и факултативно – журналистика. От 1999 г. живее в София. 
Издал е книгите „Артефакти“ (2002), „Непростимо“ (2004), „Инвазия“ (2006), „Сатирисловия“ (2008), „Обсебване“ (2011), „Гръмоблясъци“ (2016), „Противоборство“ (2018), „Преображения“ (2020) и „Еквиваленти“ (2021) – с притчи, фрагменти, афоризми, епиграми и разкази. Има публикации в българските вестници „Стършел“, „Пардон“, „Монархия“, „Литературен форум“, „Словото днес“, „Новият пулс“, „Аз Буки“, „Детонация“, „Минаха години“, „Пенсионери“, в списанията „Философски алтернативи“, „Съвременник“, „Пламък“, „Везни“, „Море“ и в алманаха „Културна палитра“. Представян е в литературните сайтове Литернет, Литературен клуб, Литературен свят, Public-Republic, Е-lit.info и др. Негови текстове са излъчвани по БНТ-1, БНТ-2, Bulgaria ON Air, телевизия „7дни“, телевизия „Евроком“, Българска национално-патриотична телевизия, „Дарик“ радио, радио „Хоризонт“, радио „Христо Ботев“ и радио „България“, което излъчва предавания за българите в чужбина.
Дилян Бенев е четвъртият писател в историята на българската литература, който пише философска сатира (след Стоян Михайловски, Илия Бешков и Радой Ралин). В последните си книги разгръща фрагментите си с оригинален подход – мост към природните науки и математиката, включително синтезирани в присъщите им форми (дроби, аксиоми, теореми).
Стилът му е къса, лапидарна и синтезирана проза с елементи на сюрреализъм, абсурдизъм, и футуризъм. .
Значителна част от творчеството му е израз на едно ново литературно направление, наричано от него глобалистически реализъм.
Негови текстове в превод на унгарски език са включени в антологията „Саморасляци и трохи“ (2006), съставена от Дьорд Сонди (бивш директор на Унгарския културен институт в София); афоризми от „Гръмоблясъци“ са публикувани в унгарското списание „Naputonline“ (Будапеща). Подбрани фрагменти са излъчвани по сръбското радио „Войводина“ (Нови Сад). Представян е с преводи от книгите си в сп. „Слово любве“ (Скопие), в българския  в-к „Будилник“ (Лондон), българското сп. „Фактор“ (Ларнака, Кипър), сп. „Сръбска вила“ (гр. Биелина, Република Сръбска), двуезичното румънско списание „Lumina“ (Нови Сад), сп. „Republika“ (Загреб) – орган на Съюза на хърватските писатели, сп. „Нар“ (Белград), сп. „Pandora“ (Прага), сп. „Slovenske pohlady“ (Братислава), международното списание „Susreti“ (гр. Бръчко, Босна и Херцеговина), италианското електронно списание „Воmbagiu.it“, аржентинското eлектронно списание „Dunken.org“ (Буенос Айрес), във френските литературни сайтове „Plume“, „Wattrad“, „Еcrire“ и в испанския „Getingspired“.
Негови афоризми са включени в антологията на българския афоризъм „Трън и Роза“ (2019) от Александър Чотрич – сатирик и депутат в сръбския парламент. Фрагменти от „Противоборство“ са подбрани в сатиричното списание „Йорш“ (Санкт Петербург), а в сп. „Современост“ (Скопие) – разкази от „Обсебване“. Негови афоризми и фрагменти са публикувани в „Украински литературен вестник“ (Киев) – орган на Съюза на украинските писатели.
Книгата „Преображения“ е преведена на италиански и е с отзив от Аннамария Абруцети – поетеса и председател на Културната асоциация „Voci Nostre“ в област Марке (Италия).

''Източник'': Дилян Бенев